45 журналисти от 15 държави работят заедно, за да довършат разследването, започнато от Дафне Каруана Галиция, а заедно с това и да разкрият поръчителите на нейното убийство. Шестмесечните усилия на малтийското правителство и правосъдните органи да стигнат до извършителите на това брутално престъпление не даде никакви резултати. Създаде се впечатлението, че властите не водят сериозно разследването, а може би дори искат да прикрият някои факти, неудобни за управляващите.

Но какво прави ЕС, защо не постави Малта под натиск? И с какви средства биха могли да бъдат защитени разследващите журналисти?

Има ли нарушение на правовия ред в Малта?

„Еврокомисията очаква независимо и обстойно разследване, за да бъдат привлечени под наказателна отговорност отговорните за убийството“, заявява говорителят на ЕК Маргаритис Скинас. Но има ли шансове за такова разследване, след като политика, правосъдие и полиция в Малта са тясно обвързани помежду си и има съмнение, че независимостта на съдилищата и следователите не е гарантирана? С разкриването на тъкмо тези зависимости и преплитания дълги години се занимаваше и убитата журналистка Дафне Галиция. Международният екип от журналисти сега публикува нови подробности по проекта „Дафне“.

Въпреки това ЕК в Брюксел не смята, че правосъдието в Малта е обхванато от системна криза. Маргаритис Скинас обяви, че Комисията няма да възбуди наказателна процедура срещу Малта за нарушаване върховенството на закона. Случаят бил обсъден в Комисията, а там стигнали до извода, че правовата държава в Малта не е застрашена. Имало обаче специфични проблеми, по които трябвало да се разговаря и Комисията поддържала контакт с малтийското правителство. Евродепутатът от фракцията на Зелените Свен Гиголд, който беше член на делегацията на ЕС в Малта, не споделя това становище. „В Малта съществува системен проблем по отношение на правовия ред, а Еврокомисията го потулва - дори и след смъртта на Дафне. Това е просто ужасяващо“, казва той.

Брюксел все пак има намерение да подготви доклад по един друг проблем, свързан с Малта - съмнителната продажба на европейски паспорти. От Брюксел обаче добавят и това, че въпросът бил от компетенциите на националната държава, и че на първо време не се забелязвали нарушения на законите.

За този „бизнес" на малтийското правителство обаче обстойно беше писала убитата журналистка. От нейните материали ставаше ясно, че всеки гражданин на трета страна може да получи малтийско гражданство по облекчена процедура срещу инвестиции и разходи в размер на общо 1,1 милиона евро. От тази облекчена процедура навярно се възползват предимно бизнесмени от Русия, Китай и арабските държави, които искат да си купят свобода на придвижване в Европа или да се укрият от санкции и наказателно преследване в други страни. Ставало дума за хора, които нямат никаква връзка с Малта, нито пък имат намерение наистина да живеят в островната държава.

Ще помогне ли промяната в законодателството?

По друг начин изглеждат нещата във връзка с обвинението за пране на пари, което е в центъра на безброй престъпни дейности в Малта. Дафне Галиция беше разкрила например връзки между автократичното държавно ръководство на Азербайджан, малтийската банка „Пилатус" и премиера на Малта Джоузеф Мускат. В края на март властите в Малта затвориха банката, иранският ѝ собственик междувременно се намира в американски затвор, но разследването на съмнителните парични сделки между Баку и Малта не е напреднало ни най-малко.

В края на януари МВФ заяви следното: „Трябва да се предприемат дългосрочни усилия, за да се осигури интегритета на финансовата система в Малта. Нужни са ефикасен контрол и решително прилагане на правилата срещу прането на пари“. И Еврокомисията също призна, че Малта има проблем в това отношение: „ЕК проверява дали да  открие наказателна процедура срещу Малта за нарушаване на европейските директиви в борбата срещу прането на пари“, каза говорителят Маргаритис Скинас. Той се позова на новоприетата Пета директива на ЕС срещу прането на пари, която беше гласувана в Европарламента миналата седмица. Тази директива затяга допълнително разпоредбите срещу нелегалния бизнес.

Публичен регистър на собствениците и компаниите

Още в предишната промяна на директивите срещу прането на пари имаше съществени промени, казва ръководителката на преговорите в Европарламента Юдит Саргентини. „Оттогава насам собствениците на фирми и недвижими имоти трябва да бъдат включени в специален публичен регистър като физически лица. Сега обаче в същия регистър ние включихме и компаниите“, казва тя. Според Саргентини, не бива да се очакват обаче бързи резултати. Преди да влезе в сила предишната промяна на директивата срещу прането на пари в ЕС изминаха три години.

„Надяваме се да се появи своего рода очистителен ефект. Тогава ще бъде много по-трудно престъпните машинации да се прикриват зад фасадата на уж легални фирми“, казва Саргентини. Тя се гордее с факта, че Европарламентът е отхвърлил желанието на някои страни-членки на ЕС да бъде строго ограничен достъпа до публичния регистър. Сега достъп до този регистър ще имат както неправителствени организации, така и разследващи журналисти.

Евродепутатката съзира проблеми в прилагането на директивите от страните-членки на ЕС. „Всички говорят за огромните вреди от прането на пари и същевременно бавят въвеждането на новите правила или не анализират в достатъчна степен някои информации, които и сега са налични, казва тя.