Стената, която до 1989 година разделяше Европа на две, отдавна не съществува. В социокултурен аспект обаче в главите на хората все още има останки от нея - въпреки оживеното движение през границите. До този извод стига актуално изследване на американския институт "Пю Рисърч" за нагласите на европейците по актуални теми: отношението им към мюсюлманите и евреите, към еднополовите бракове, абортите или към собствената им култура.

По-добре евреин, отколкото мюсюлманин?

Резултатите от проучването показват ясно пукнатината, разделяща Западна и Източна Европа. Например по отношение на настроенията спрямо мюсюлманите. Най-склонни да приемат като част от своето семейство човек, изповядващ исляма (например чрез женитба), са норвежците - 82 процента от тях са отговорили положително на въпроса. След тях се нареждат шведите (80%) и финландците (66%). Висока толерантност демонстрират и холандците, белгийците, испанците и французите. 

Германия е някъде по средата - с 55 процента одобрение, почти колкото и при австрийците и швейцарците. На Изток обаче одобрението спада. Така например само 33 процента от поляците биха приели мюсюлманин за роднина. В Унгария делът им е още по-нисък - само 21 процента, а в Чехия - само всеки десети би приел подобно нещо. Още по-нататък в източна и югоизточна посока одобрението отново започва да нараства: 57 процента от хърватите и половината от словаците отговарят с "да" на този въпрос, докато в България, Румъния, Гърция и Русия само около 1/3 от анкетираните биха приели мюсюлманин в семейството.

По отношение на евреите одобрението е доста по-високо: 96% от холандците, 95% от норвежците и 92% от датчаните не биха имали нищо против да приемат евреи в семейството си. В Германия - страната, отговорна за унищожението на европейските евреи по време на Втората световна война - две трети от анкетираните са посочили, че биха приели евреин за свой роднина. Най-резервирани в това отношение са босненците - само 37 процента от населението на тази балканска страна с голяма мюсюлманска общност отговарят положително на въпроса.

Кой е по-по-най?

Големи различия между Западна и Източна Европа се забелязват и по въпроса за отношението към собствената култура. Например по въпроса за това дали тя превъзхожда чуждите култури. В Русия и България така смятат 69% от анкетираните, а в Румъния - 66%. Но най-уверени в себе си са в Гърция - там цели 89% от хората смятат, че собствената им култура превъзхожда останалите. На другия полюс са испанците (20%), белгийците (21%) и холандците (31%). И във Франция едва 1/3 от французите поставят своята култура над чуждите. В тази категория Германия отново попада някъде по средата - 45% от германците определят германската култура като превъзхождаща останалите. 

Големи различия между източно- и западноевропейци има по въпроса за еднополовите бракове. Най-високо е одобрението в Швеция, Дания и Холандия (88%-86%), следвани от страни като Испания, Германия и Франция (77%-75%). Сред страните от Централна и Източна Европа въпросът се натъква на одобрение само в Чехия - 65% от анкетираните там са отговорили, че нямат нищо против еднополовите бракове. Във всички останали страни от този регион неодобрението е изключително високо. Така например 59% от поляците, 74% от румънците, 79% от българите, 84% от босненците и 85% от литовците са против еднополовите бракове. А в Русия неодобрение изразяват цели 90%.  

За държавата и църквата

Европейците изглеждат по-сплотени единствено по въпроса за разделението между държавата и църквата. Хората в Швеция, Финландия и Босна се застъпват най-силно за принципа на разделение - 80%, 77%, 76%. Но и в останалите европейски държави, с изключение на пет,  мнозинството подкрепя разделението между държавата и религията. В Русия, Беларус и България въпросът е на кантар: половината от населението там не одобрява разделението между държава и църква. А единствено в Грузия и Армения мнозинството смята, че държавата трябва да подкрепя църквата - съответно 52% и 59% от анкетираните.

Изследването на "Пю Рисърч" стига до извода, че Европа е разделена идеологически по оста Запад - Изток. От института обаче добавят, че разделение има и вътре в отделните държави.