Коментар на Мирела Иванова:

Изглежда запролетяването се отразява по странен начин върху обществената атмосфера в България, умножава поне по две страстите, идеите, депресиите и цялата противоречива същност на живота. Вечно олюляващото се между крайния нихилизъм и патетичното самооблащение българско махало се задъхва в почти вакханален ритъм. Особен принос за възпроизвеждането и узаконяването на своеобразната, раззеленяваща се и цъфтяща несмисленост, имат медиите.

Език мой - враг мой

Започващите дни на Германия в България включват несъмнено важни прояви, обучителни семинари и културни събития и могат да се превърнат в повод за сериозни анализи на двустранните отношения в миналото и днес, за ползите, перспективите и поуките, насъщно важни за България в трудното време на криза, растящи цени и влудяваща безперспективност.

Интелигентният български гражданин очаква отговори на въпроса “Защо германците успяват и как го постигат?”, а вместо това получава двусмислени снимки на прегръдката между Меркел и Борисов или емблематични заглавия от рода “Врачански и Зуека зяпат мечки в София”.

Във водевилна логорея се превръща и отразяването на църковната церемония по канонизирането на нови светци, вместо да стане повод за истинска дискусия относно ролята на самозатворилата се в пищния си церемониален разкош българска православна църква.

„Интересна” е, в кавички уви, и новинарската страст към твърде драматичната и болна тема “здравеопазване”, особено в навечерието на лекарския празник 7 април. Похвалните идеи за отваряне на хоспис във всяка болница, милостиво и разумно решение, което стотици нуждаещи се и самотни възрастни хора очакват, са неглижирани и смачкани от сензационни изчисления, че по 100 лекари на час бягат от страната и цели випуски, завършили медицина, се изнасят другаде. Рядко се говори за условията на работа и отнетите възможности на мнозина български лекари да упражняват пълноценно професията си. И защо ли, щом демонизацията на съсловието е най-лесният и високотиражен подход.

През фокуса на сервилността

Със същата леснина се отмятат и културните събития, всъщност попадналите на фокус културни събития заради нечие случайно присъствие. Най-новият и прекрасен български игрален филм “Love.net”, един горчиво смешен разказ за безприюта на модерния човек, бе отразен през порочния фокус на сервилността, чрез присъствието на Бойко Борисов и част от правителството на премиерата, и почти без изключение дописките пропускаха имената на създателите на филма, на режисьора Илиян Джевелеков или оператора Емил Христов.

Излиза, че няма ли велможа - няма и случка, празниците на детската книга и походът на книгите, въодушевяващи примери за обществена и лична самоорганизираност, не попаднаха в медийното полезрение.

В началото на пролетта и навечерието на светлите Великденски празници изглеждаме затънали в беднотия, мръсотия и пошлотия до шия. От правителството зависи да намери верните политики и създаде най-сетне условия за икономически растеж, от нас зависи - да изчистим страната си, а от медиите - да прочетем съществуването си и откъм смислената му и нееднозначна страна.

Автор: Мирела Иванова, Редактор: Александър Андреев