Днес Комисията на Европейския парламент по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи обсъжда данните на прокуратурата за незаконните подслушвания, организирани от поделение на силовото ведомство в България. Вчера тази тема попадна в критичния доклад на Държавния департамент на САЩ. А онзи ден - след триседмично закъснение - въпросът за нерегламентираното използване на СРС бе коментиран от българския президент.

А Първанова?

Нито веднъж обаче не чухме ясно изразена позиция от страна на служебния премиер Марин Райков и ръководителката на силовото министерство Петя Първанова - и двамата назначени от президента Плевнелиев. Нещо повече: оскъдните публични изявления на министър Първанова показват озадачаваща дистанцираност от горящото гърне, което клокочи в кухнята й. Нейното лаконично съобщение, от което научаваме, че “следващата седмица” ще се чака писмения доклад от прокуратурата, който тепърва ще се анализира, “ще се консултира с експерти” и “евентуално ще се предприемат мерки”, създаде подозрението за тенденциозно протакане и опит за печелене на време. Следващата седмица е практически ваканционна. До изборите - период, накъсан от Великденските празници, остават де факто осем работни дни. А това време е абсолютно недостатъчно за анализи, експертизи, предложения за законови промени или изготвяне на “ясни регламенти за работа с мобилната техника за подслушване”, както настоя главният прокурор Сотир Цацаров.

По повод критичния доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на човешките права президентът Росен Плевнелиев заяви в началото на седмицата, че част от решението е да посочиш проблема. Част от какво е отказът да го сториш въпреки “фрапиращите разминавания” в документацията, за които ни съобщиха в първия момент проверяващите прокурори? И ако проблемът е видим с просто око и от Брюксел, и от Вашингтон, но остава невидим от сградата на улица “6 септември” № 29, това симптом за какво е?

Страната, в която...

Софийската градска прокуратура повдигна в понеделник обвинения срещу настоящия и двамата бивши шефове в дирекцията на МВР, която отговаря за използването на СРС. Служителят, станал известен като човека с отвертката, също е обвинен - заради опитите му да повреди митичното записващо устойство. На фона на противоречивите изявления на Петя Първанова, която веднъж казва, че не се съмнява в заключенията на прокуратурата, а в следващия момент отхвърля възможността в МВР да се подслушва незаконно, е твърде възможно от четиримата обвиняеми да пострада само един - човекът с отвертката. В страна, в която “подслушването е държавна политика от десетилетия” (по Огнян Минчев), но това изглежда не е достатъчно, за да мобилизира гражданската енергия срещу това явление, често става така... На кладата биват хвърляни "хората с отвертките" - тях горим, тях размахваме.

Така че - има голяма вероятност човекът с отвертката да стане изкупителна жертва на една насочена към глуха линия композиция. Единствената засега материална следа, единствената физически конкретна улика, която ще остане между кориците на това дело като тъжна метафора на неизградената ни демокрация, е една отвертка. А кой е звъннал на човека с отвертката и му е разпоредил да я грабне и да се втурне към оборудвания с антени ван, може и никога да не разберем.

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел