Живеел в богатство и лукс, но после всичко се срутило: 45-годишният германец Щефан Зарер бил женен, с две деца. Неговата софтуерна компания обслужвала десетки банки във финансовата столица на Германия Франкфурт на Майн, а самият Щефан печелел отлично: по около 150 хиляди евро годишно. Като погледнеш - идеалните предпоставки за дълъг и щастлив живот. Заради финансовата криза обаче Щефан изгубил клиентите, а оттам и доходите си. Останал без препитание, потънал в дългове, изхвърлили го от жилището му, прекарал седем месеца буквално на улицата, а накрая попаднал в приют.

Учени от института „Роберт Кох” в Берлин твърдят, че неговата история е идеален пример за съкращаване на живота. Тяхно проучване доказва: колкото по-често и за по-дълго някой живее в безработица, толкова по-сигурно нараства рискът да заболее тежко. Според изследователите важи и обратното: колкото по-заможен е един човек, толкова по-дълго живее.

Болестите на ощетените

Да, щастието не се купува с пари. Но здравето - очевидно. Изследователите доказват: бедните умират значително по-рано от заможните. Средната разлика в продължителността на живота при мъжете е цели 11 години, а при жените - 8. „Известен като мениджърската болест на 60-те години, инфарктът вече все по-често може да бъде диагностициран и сред социално слабите”, казва Томас Ламперт, социолог от института „Роберт Кох”. Наред с риска за сърцето, при тези хора все по-масово се появява и друга опасна болест: депресията.

Какво по-точно скъсява живота? Анализът на учените показва, че хората с по-ниски доходи консумират повече алкохол и цигари, както и по-некачествена храна. Освен това учените смятат, че материалните нужди и страхът за бъдещето отключват психологически стрес и улесняват заболяването на тялото.

50 000 евро - с тях или без тях

В свое изследване от 2011 година Организацията за икономическо сътрудничество и развитие доказва, че неравноправието на пазара на труда в Германия расте въпреки повечето работни места. Докато добре платени работни места осигуряват годишен чист доход от около 57 хиляди евро, зле платените работници се задоволяват едва със 7 хиляди на година. Сред хората с ниски заплати заболеваемостта логично нараства.

Социологът Томас Ламперт не вярва, че проблемът ще бъде решен с повече социални добавки и помощи от държавата. „Решението е кодирано в пазара на труда, а оттам и в обществото”, казва той. Според него са нужни по-добри условия на труд, по-честно заплащане и такова работно време, което се съобразява с възрастта и семейните отношения на трудещия се.

АГ, ДПА, ДЦ, Г. Минев, Редактор: А. Андреев