Когато преди години прочетох един много слаб роман на Стивън Кинг и с ужас установих, че творческата криза е стиснала за гушата големия писател, изобщо не предполагах, че тя ще се нахвърли върху всички пишещи. За няколко дни изчезнаха всички тъпи сценарии на Холивуд, като останаха само най-тъпите; списание "Нюзуик" обяви, че спира хартиеното си издание поради пълно изчерпване на своите автори; хиляди писатели и журналисти средна ръка написаха последните си думи.

Седмица по-късно творческата криза започна да души и в Европа. Нобеловият лауреат Имре Кертес изохка, че в Унгария повече не може да се твори и потърси спасение в Германия. Но и страната на Гьоте и Шилер, която в последните години стана известна с това, че работи главно за поддържане на писаното слово в страни като Гърция и Испания, също беше изпаднала в творческа криза. Гюнтер Грас, самият Гюнтер Грас започна да пише едни ученически домашни работи, които се срамуваше да покаже дори на учителките по физическо, а радио Дойче веле направо си глътна българския език.

Една сутрин - бре! - гледам, че и аз като големите писатели стоя с празен поглед пред компютъра. Обадих се тук-там да питам: абе какво става, но от господстващата тогава тройна коалиция ме успокоиха, че България е далече от Америка и Европа, в България царяло единство, творчество и красота и мен ме очаквали големи творчески успехи. Хубаво, обаче на другия ден пускам компютъра - пак същият празен поглед, пак нищо. Обадих се на драматурга Христо Бойчев - и при него пълна трагедия. А междувременно в Америка настъпи  пълен срив на писаното слово. Президентът Обама след консултации с Конгреса реши, че ако не се намеси държавата американската култура, колкото и малко да е останала, ще загине; Америка ще бъде превзета от бездарни китайски порно криминалета и това ще бъде краят на империята.

Затова правителството написа веднага хиляда романа, които издаде под псевдонима Дан Браун. В появилите се нови разкази и пиеси на Уди Алън също можеше да се разчете почеркът на ЦРУ. На вика за помощ от телевизия CNN Барак Обама откликна като започна да води предаване под никнейма Ралица Василева. Такава тотална намеса на държавата в писаното и неписаното слово Америка не помнеше в кратката си история, това си беше чист комунизъм и голяма част от пишещите американци си грабнаха лаптопите и имигрираха в Северозападна България, където, както е известно, българската държава никога не е присъствала.

Докато Стивън Кинг може да си живее в България като Симеончо, то българският му аналог живее тук като катаджия, т.е. ако не пише актове всеки ден, умира, загива или хвърля топа. Върху мен лично творческата криза се стовари като сто килограмова жена и аз си казах: кой писал - писал. Ако Станишев, Доган и Симеончо бяха предупредили, че свършва Златният век на българската култура, аз щях да посрещна творческата криза с цял куп романи и есета за нерадостната съдба на българина и сега изобщо нямаше да усещам стоте й килограма, но те ни излъгаха.

Слава на народа, че смени тройната коалиция с едноличната власт на Бойко Борисов, та и аз се поразмърдах. Във времена на творческа криза Бойко започна лично да строи духовни магистрали, да реже лентички на литературни кръжоци, да се снима с наградени в конкурсите „Първи стъпки“ и „Трети петли“, да излива милиони левове творческа мощ във всички си медии. В първите редици на борбата  с творческата криза застана и културният министър Вежди Рашидов. И един хубав ден, в една хубава Бойкова телевизии той съобщи радостната вест, цитирам: “Като че ли има бум на говоренето и бум на правенето и както виждате, резултатите не закъсняват“.

Мисълта ми е, че когато България се управлява от хора като Бойко и Вежди, творческата криза се преодолява лесно и на всеки му идва да им напише или каже нещо от сърце.

ФОРУМ

Muncho. „Но кога се там съзирва Козлодуйски бряг – бум!“

Вежди го е казал като Вазов.

Rada. И Вазов е бил министър на просвещението.

Ognyanov. Да, ама Вазов не е служил на мутрите, а на България.

Pradleto. Това му е грешката. Затова е и умрял.

Автор: И. Кулеков, Редактор: Б. Узунова