Според харвардския психолог Стивън Пинкър светът щеше да е по-мирен, ако се управляваше от жени. В новата си книга (The Better Angels of Our Nature) той представя данни, според които насилието сред хората, макар и с малко, намалявало. "Войната е мъжка работа", пише Пинкър. Докато жената гледала да създаде мирна среда, благоприятстваща отглеждането на поколението.

Скептиците веднага ще възразят, че жените не воюват, само защото по-рядко са на власт. Маргарет Тачър, Голда Меир, Индира Ганди бяха могъщи жени, които водиха войни за своята страна. Същевременно е вярно, че тези жени се издигнаха до ръководни постове, защото се придържаха към правилата на играта в един "мъжки свят". В един свят, в който жените биха имали пропорционална част от ръководните позиции - половината, - те ще се държат може би другояче.

Женският стил

Наистина ли полът е от решаващо значение, когато става дума за властта? Психологическите изследвания показват, че мъжете клонят към заповеднически позиции, докато жените се ориентират към меката власт на убеждението и чара. Американците свързват обикновено ръководните способности с твърди, мъжки стереотипи. Ала най-новите изследвания дават предимство на един начин на поведение, който навремето се смяташе за "женски стил".

В информационното общество йерархиите се заменят от мрежи, а различията между отделните хора намаляват все повече. В редица предприятия управата се ориентира към "съвместно ръководство", при което ръководната фигура стои в центъра на един кръг, а не на върха на една пирамида. Следователно нейерархичният стил, присъщ на жените, би трябвало да е по-уместен в този нов свят.

В миналото жените, добрали се до върха на фирменото ръководство, често трябваше да прибягват до "мъжкия стил", нарушавайки по този начин присъщата си женска мекост и чар. Сега обаче, когато информационната революция и демократизацията изискват един нов ръководен подход, традиционният "женски стил" става все по-ефикасен.

Възелът се развързва - но бавно

Ако искат да станат успешни ръководители, мъжете ще трябва не само да отдадат дължимото на женските си колеги, но и да усвоят техните качества. Засега това е само тенденция, а не реален факт. В Америка едва 5 процента от върховите позиции са заети от жени; те са в малцинство и в законодателните институции.

Предвид новите данни на науката, според която началото на информационната епоха маркира и навлизането в един женски свят, възниква въпросът защо тогава не виждаме повече жени по шефските етажи? Липса на опит, майчински задължения, стил на представяне и традиционната дискриминация са част от обяснението. Този възел започва да се развързва, но е грешка изискваният нов стил на ръководство да се равнопоставя само със "света на жената". Позитивните стереотипи също не са от полза - нито за жените, нито за мъжете.

АГ, ДВ, АФП, С. Гяуров, Редактор: Д. Попова-Витцел