Поне от осем години насам не е имало правителство, натоварено с толкова много надежди за промяна. От друга страна, в последните 12 години нито едно българско правителство не се е изправяло при встъпването си пред толкова предизвикателства. Просто предишните две правителства поемаха управлението в спокойни за страната и света времена и използваха набраната преди това в икономиката и реформите инерция. Сега, заради световната криза, но и заради отиващото си тройно управление, което окончателно изчерпи инерцията, ситуацията е съвсем различна.

Впрочем, то пропиля и значителна част от и без това малкия запас от обществено търпение и доверие в държавата и нейните институции. Затова и идващото правителство разполага с твърде малко време, за да докаже искреността на лозунгите си за коренна промяна. Промяната пък неизбежно ще бъде застрашена и от онези подмолни сили на статуквото, натрупали мощта си в дългогодишна симбиоза с властта, които със сигурност отдавна работят, за да запазят позициите си и при новото правителство.

Лицата в правителството

Белезите на промяната най-напред, разбира се, трябва да се търсят в неговите лица. Засега може да се каже, че като цяло те вдъхват по-скоро надежда. Не защото почти всички са нови за политиката, а заради експертните си качества. Някои от тях вече са се доказали на държавни постове като министрите на правосъдието, околната среда, социалната политика, образованието.

Професионалните биографии и предварителните заявки на други звучат обнадеждаващо – на финансите, регионалното развитие, здравеопазването. За трети не знаем нищо, а това, което знаем за други, не е много успокояващо. Което обаче е вече донякъде в областта на личните симпатии, а те не са много надежден ориентир.

Качествата на отделните личности естествено са от голямо значение. Още по-важно е обаче дали те ще бъдат обединени от целенасочена и последователна политика. Засега потвърждение за такава политика не се вижда, но пък може би е и твърде рано да се търси. Проблемите във всяка област на управлението са толкова много, че чудеса в скоро време не могат да се очакват. Каквато и например антикризисна програма да предложи правителството, ефектът от нея ще се усети по-късно.

Нова ли ще е политиката на новото правителство?

Как тогава да утолим нетърпението си и да се ориентираме доколко е нова политиката на новото правителство? Има няколко сфери, в които промяната може да бъде различена почти веднага. Например в преразглеждането на някои, извършени в нарушение на закона, назначения (като в БНБ) и на някои скъпоструващи решения и сделки на предишното правителство, извършени очевидно не в обществен интерес – например за новата сграда на Националната агенция за приходите. Скоро ще разберем дали ще се случи и обещаният мораториум върху промяната в предназначението на терени, придобити чрез любимите на предишната власт заменки.

Ето и някои относително по-сложни стъпки, които обаче ще са още по-показателни за наличието на промяна. Ще бъдат ли например озаптени маскираните зад мегаломанска патриотична реторика апетити на енергийната мафия и спрян в сегашния му вид проектът „Белене”? Или – ще бъде ли преразгледан руският проект „Бургас-Александруполис” при еднозначно отрицателното отношение към него на избирателите в един от районите, където ГЕРБ спечели най-голяма подкрепа? И още – дали дострояването на магистралата „Тракия” ще отиде на открит и честен европейски търг или ще попадне в ръцете на някои от неизменните досега „национално отговорни” абонати за пътните поръчки.