След ерупциите в арабския свят навсякъде се заговори за "образеца Турция". На пръв поглед това е правдоподобно. Турция е демократична и правова държава. Страната разполага със секуларна конституция и показва, поне за последните десет години, успешно икономическо развитие. 98 процента от жителите й са мюсюлмани. Освен това Турция си спечели авторитет като регионална сила, благодарение на своите нараснали стопански ресурси, а и поради вътрешната стабилност и реформите, които реализира от 2002 година ислямистко-консервативният премиер Реджеп Тайип  Ердоган. Няма съмнение, че турският модел е исторически успешен. Този модел обаче не може да се прилага другаде едно към едно. Всяка страна трябва да следва своя собствен път.

Раздвоени отношения

Столетното османско господство в днешните страни на Арабия все още е живо в колективната памет на арабския свят. Въпреки общата религия, културните различия между турци и араби продължават да съществуват и да подбуждат у арабите неприязън към твърде силно турско надмощие в региона. Въпреки това обиколката на Ердоган през Египет, Турция и Либия миналата година се превърна в триумфален поход за турския министър-председател.

Популярността на Ердоган в арабския свят се гради на твърдата му позиция към Израел и САЩ по време на иракската война през 2003 г. Не бива да се забравя освен това, че Ердоган беше този, който отвори навремето широко вратите към Израел. Като модел обаче Турция би могла да вдъхва колкото възхита, толкова и страх. Това важи особено за египетските военни, които с тревога установяват колко силно бе принизена ролята на военните в Турция.

Регионален фактор с мека сила

Турция полага усилия да се препоръчва в арабския свят като модерна ръководна сила и като алтернатива на досегашните главни конкуренти за надмощие в региона на Саудитска Арабия и Иран, които са твърдо в ръцете на религиозни, фундаметалистки режими. Близко до ума е, че Турция използва шанса да се позиционира като важен играч под сянката на арабската революция. При това се преследват  и икономически интереси.

Демокрация, правова държава и социални права са универсални ценности, за които между другото се бореха хората в Египет. Това са ценности, които не се нуждаят от никакви мюсюлмански, християнски или други религиозни предзнаменования. Ако след премахването на деспотите, не настъпят очакваните подобрения, има опасност хората в Северна Африка да протегнат ръка към проповедниците на консервативния ислямизъм. Европа би направила добре, ако, в тясно сътрудничество с Турция, се противопоставя на едно такова развитие.

Автор: Р. Мютцених, Б. Емануилов/ Редактор: Б. Рачева