Един от германските критици озаглави рецензията си "По следите на агент 007". Друг, който също си спомня за легендарния герой на шпионските филми, обещава: "Този, който очаква да прочете трилър "а ла Джеймс Бонд", няма да остане разочарован - книгата наистина е написана увлекателно и завладяващо". Комплиментите от този род в случая са доста неочаквани, тъй като не става дума за белетристика, а за документален разказ.

Какво отличава МИ-5 от КГБ

"Истинската история на британското разузнаване МИ-5" - е немското заглавие."Защита на държавата" е оригиналното, дадено от Кристофър Ендрю, известен публицист, професор в Кеймбридж, автор на редица книги за разузнавачите и разузнаванията, включително КГБ.

МИ-5 е британското контраразузнаване. То се занимава с борба срещу шпионажа и тероризма, отчасти - и срещу организираната престъпност. Книгата на Кристофър Ендрю излиза по повод 100-годишнината на британските специални служби и представлява почти 1000-странична история на разузнаването - макар и не официална, а авторска. Но и не е само история - от книгата може да се разбере как всъщност функционират британските специални служби, как се получава и анализира информацията, как се взимат решенията, къде са силата и слабостта точно на британските контраразузнавачи и какво ги отличава от руските им колеги.

Една от разликите е количеството. Сътрудниците на МИ-5 са към 3 500 души, което е около 30 пъти по-малко от персонала на руската ФСБ. При това във времената на Студената война британското контраразузнаване е било с много по-скромни мащаби, броят на хората се е увеличил след терористичните удари в Лондон през 2005 година, и днес приоритет в работата е борбата срещу тероризма, а не шпионажът.

И след като вече стана дума за кадровата структура на МИ-5, би трябвало да се обърне внимание на това, че половината от оперативните сътрудници са жени. Нещо повече: преди сегашния ръководител на МИ-5 Джонатан Евънс, начело на британското контраразузнаване са били две жени. Предшественичката на Евънс - Илайза Мънингам-Булър подава оставка доброволно след терористичните нападения, поемайки отговорността за това, че контраразузнаването не е могло да ги предотврати.

Всичко друго, но не и апотеоз

Що се отнася до чисто професионалните аспекти на работата в разузнаването и контраразузнаването, авторът на книгата "Защита на държавата" обръща внимание най-вече на високото равнище на аналитиците в МИ-5. Както пише Ендрю - съветските разузнавачи също са събирали много информация, но или не са можели, или не са искали да я анализират сериозно и да направят правилните изводи. Което е ставало, защото всичко се е интерпретирало в полза на ръководството, на господстващите идеологически представи.

Накрая би трябвало да се отбележи, че книгата на Кристофър Ендрю съвсем не е апотеоз на МИ-5. Авторът пише както за сериозните пропуски на британското контраразузнаване, така и за политическите граници на неговите възможности.