За хората, които си представят света като непрестанен напредък, връщането назад към миналото е или признак за криза, или в най-добрия случай поука, че подобни неща не бива да се повтарят. А по-умерените, които съзират нещо добро дори във временния застой или премислената крачка назад, трябва да внимават, когато една страна като Китайската народна република се завръща към едно уж славно минало, което травматизира цяло едно поколение.

От 1949 година Комунистическата партия господства в страната и, според нея и нейните функционери, това статукво трябва да се запази завинаги. Сегашният председател на партията Си Цзинпин обаче прави забележителен поврат в политиката на своите предшественици. Формално властта в Китай продължава да се държи от съответните органи на партията. В действителност обаче тя е скроена по мярката на един човек - Си Цзинпин - както никога досега от времето на Мао Дзедун насам.

Нещо в системата куца

Не бива обаче да отдаваме това единствено на доказаното властолюбие на първия партиен и държавен ръководител на страната. Много по-вероятно това да е последният изход за една господстваща система, дискредитирана в очите на мнозина. През изминалите десетилетия "Партията" и нейната милионна армия от по-големи и по-малки функционери се обогатиха неимоверно. Привилегиите на функционерите са заложени в системата. Но когато така наречените комунисти са натрупали състояние за милиони, а заради партийната си позиция на практика са недосегаеми, нещо в системата очевидно не е наред.

Щом дадена партия загуби властовата си легитимност, или системата трябва да бъде променена, или партията да се завърне към едноличното управление. Си Цзинпин логично избра втората възможност, защото смяна на системата, което би означавало и смяна на режима, е изключена. Това доведе между другото до растящо обожествяване на партийния шеф, макар и култът към личността да не е така изявен, както по времето на "Великия кормчия" Мао Дзедун. Едва ли Китай се стреми да отнеме палмата на първенството в дисциплината "култ към личността" на Северна Корея.

Повече власт, но и повече лична отговорност

Но всеки в Китай знае, че цялата власт в страната държи Си Цзинпин. Това се отнася и до армията. От една страна това е успокояващо, защото донякъде е гаранция, че "Народноосвободителната армия" не може да прави своя собствена политика, тъй като и в нея е валиден едноличният ръководен принцип. От друга страна Си Цзинпин не може да увърта, ако някъде нещо не върви. Разбира се, че при подобни ситуации той би пожертвал няколко пешки. Но всички ще знаят, че лидерът е този, който се е провалил - или като контрольор, или като политик.

Това се отнася и до така важните напоследък за света икономика на Китай и борсата. И тук партията, тоест нейният председател, иска да има последната дума. Преди няколко десетилетия партията успя да мобилизира сили в икономиката, които се изплъзнаха от контрола на бюрократите. И това доведе до абсурдни изкривявания. На медиите се даваха детайлни указания какво могат да пишат за борсата, и най-вече - какво не могат. В медиите се разпространяваше легендата за благосъстоятелния Запад, който завиждал на успехите на амбициозен Китай.

Сбогуването с един мит

Тоест една срещу друга се изправиха една залагаща на миналото политическа система и една стремяща се към повече свобода финансово-икономическа система. Тази експлозивна комбинация доведе до жестока корупция, тъй като в Китай не може да бъде осъществяван независим контрол. Подобен контрол щял да застраши "стабилността". Елитът потърси спасение в принципа на разпореждането и подчинението. Какво ще стане обаче ако се окаже, че заповедите отгоре не са премислени и не могат да допринесат за разрешаване на проблемите? Дали Си Цзинпин е от хората, готови да коригират предложения от тях курс при доказан неуспех?

За китайския партиен ръководител ще става все по-трудно да търси вината у другите. Той концентрира изключителна власт в ръцете си. Следователно е отговорен и за ставащото в страната. Митът за диктаторския, но високоефективен метод на управление на китайските комунисти, която има доста привърженици и на Запад, постепенно избледнява. Светът, и не само този на парите, е твърде сложен, за да бъде поверен на една личност.

Петер Щурмр, Frankfurter Allgemeine Zeitung

www.faz.net

Всички права запазени

Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main