Експертни, открити, интензивни - такива преговори за съставяне на правителство организират победителите на парламентарните избори "Продължаваме промяната" (ПП). От вторник до петък експерти от ПП, БСП, ИТН и ДБ ще дискутират по 18 управленски сектора. Всяка от дискусиите ще води един от двамата съпредседатели на ПП - Кирил Петков и Асен Василев, които накрая ще обявят резултата. Методологията на получаването му е мениджърска - всяка партия очертава проблемите в сектора, визията си за него и политиките, които предлага; а мандатоносителите отсяват спорното от безспорното и създават база за управленска програма.

Този работен конструктивизъм пред камерите няма да е нито голямо шоу, нито голям резил. Ако искат да блеснат пред публиката, представителите на партиите трябва да покажат професионална компетентност и способност за аргументация, а не лозунги и клишета като от парламентарната трибуна. Също и елементарно възпитание и уважение към другите. Корнелия Нинова например вече наруши добрия тон, като ултимативно заяви преди всички - никакво отстъпление пред Македония и пред джендър идеологията.

Никой не може да се прави на велик и да напусне

От тези 4-дневни дискусии едва ли може да се очаква директно управленска програма. Но те могат да дадат ориентир върху какво може да стъпи една разностранна коалиция от леви, десни и центристки формации. Преговорите не могат да се точат с месеци като в Германия, за да се изработи коалиционно споразумение от няколкостотин страници - не само защото не разполагаме с такова време, но и защото партиите ни нямат такъв капацитет. Въпреки това консултациите са обречени на успех, защото четирите формации ще седнат заедно на една маса с ясен дневен ред и цели. И никой не може да се прави на най-велик и да напусне, рискувайки да се превърне във виновника за евентуален провал на кабинета.

За България ще е успех, ако бъде постигнат консенсус за политики поне с хоризонт 1-2 години. Въпросът е какво ще е нивото на консенсуса - дали ще бъдат заложени сериозни реформи, или заради разногласия и страх от непопулярни мерки ще се стъпи върху минимално съгласие, само и само да има правителство. А прекалено тънкото съгласие ограничава предварително мандата на новия кабинет.

Не е ясно и дали видимата част от преговорите е само върхът на айсберга на новата коалиционна конструкция. Разпределянето на министерствата и парламентарните комисии едва ли ще е публично. И знаците трудно ще се разчитат, защото не само ангажираността с определени политики, но и отказът от сериозни реформи в даден сектор може да бъде възнаграден с властови позиции.

Какъв ще е принципът на подялбата?

Интересно е да се види и какъв ще е принципът на подялба на властта. Дали първо според парламентарната тежест на всяка партия - най-много кресла за ПП, най-малко - за ДБ. Дали ще има механизми на уравновесяване - ако министърът е от една партия, шеф на ресорната парламентарна комисия да е от друга, зам.-министрите също да са от различни политически сили. Ще се заложи ли и на профилиране "по интереси и по заслуги" - например БСП да отговаря за социалната политика, ДБ - за правосъдието? Най-сетне, ще има ли коалиционен съвет, който да движи дневния ред на управлението и да тушира конфликтите между властовите партньори, но и да се превърне в омразното шарено политбюро?

Здравината на управлението ще зависи и от здравословното състояние на самите партии. Лидерите на "Демократична България" са в оставка, предстои избор на нови ръководства в началото на следващата година. Видимо недоброто здравословно състояние на лидера на ИТН Слави Трифонов само по себе си е политически въпрос, понеже партията е изцяло функция на неговата воля. Лидерът на БСП Корнелия Нинова също е в оставка и разнородната опозиция в Столетницата настървено търси реванш в началото на следващата година. Дори не е ясно дали победителката ПП пращи от здраве, доколкото тази партия бе съставена буквално през депутатските листи и още не се знае осигурила ли си е стабилни лоялности и предпазила ли се е от инфилтрации.

Крехкото здравословно състояние на четирите партии в бъдещата коалиция може да е залог както за нейната нестабилност и краткосрочност, така и да се окаже факторът, който ще поддържа възможно най-дълго живота ѝ. Тъкмо коалиционното правителство може да се окаже спасителният пояс срещу вътрешнопартиен разпад. В политиката трудно може всички да са печеливши, дори когато са в една коалиция - по-вероятно е да печели, поне в началото, само водачът на коалицията. Единствената партийна игра с резултат различен от нула е, когато никоя партия не губи. Така болнавите партии могат да се окажат скачени съдове в една коалиция, в която никоя не е заинтересована някоя друга да потъне. Не и толкова скоро.

***

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.