Руската православна църква е изправена пред Страшния съд от един земен съдия - руската либерална интелигенция. Тя трябва да плаща за демонизирането на ценностите на днешните западно ориентирани руснаци, сравнявайки ги с европейските грешници (или цяла Европа), които от гледна точка на църквата са обречени на вечни мъки. И това не е полемика, а истинска война. В тази война вече паднаха някои известни жертви като "Пуси Райът". А колективната жертва е руската средна класа, която се оказа без каквато и да било морална поддръжка.

В борбата си със Запада православието все повече клони към стратегическите наративи на радикалния ислямизъм за цивилизацията на неверниците. Излиза, че нашата колективна душа се движи на Изток с голяма скорост и големият въпрос е какво ще стане при това движение? Дали в такъв случай тя ще открие своите източни корени в традиционната светска култура или ще излинее, отказвайки се от наследството на Европа? Това е въпросът на близкото бъдеще. Кой от представителите на интелигенцията не е ходил в късните години на съветската власт на църква, дори само на Великден? Кой не е поддържал морално църквата? Кой не е кръщавал децата си? Всички. Аз също съм ходил на църква, поддържал съм я, кръщавал съм децата си. И вярвах, че ще настъпи време, когато църквата ще стане инструмент за обновление на обществото.

Просветените духовници замлъкнаха

Разочарованието беше много голямо. Църквата не обнови обществото и сама не се обнови. Тя се приближи плътно до държавата, жертвайки потенциала на свободата си заради власт и пари. В определен момент в църковните среди се появиха интересни и ярки личности. Отец Александър Мен търсеше отговор на "проклятието" и въпросите на земното битие. Не е ли това една основна тема, желана от църквата? Но отецът раздразни мнозина и беше убит много преди Борис Немцов.

Отец Георгий Честяков търсеше смисъла на живота в милосърдието. Но това също се оказа маргинално направление. Когато на патриаршеския трон се възкачи патриарх Кирил, много просветени духовници ме уверяваха, че той е съвременен, умен и дееспособен човек. Може и да е така. Но просветените духовници скоро позамлъкнаха, а църквата все повече започна да се заплита в материални скандали със скъпи часовници, палати и разкошната резиденция на патриарха на Черно море, която се охранявала денонощно от 20 водолази, както говорят хората. И работата не е в тези слухове, а в тяхната насоченост.

Възможно е скъпият швейцарски часовник на патриарха (от който той се отказа или по-точно патриаршията се отказа от негово име, като заличи неумело часовника с фотошоп), автомобилните кортежи и луксозните имоти да са белези на съвременния човек. Но по нравствените въпроси все повече се налага мракобесието и постоянната борба (която изглежда цинично) за хубав и охолен живот. В тази борба особено се отличи Чаплин, идеолог на църквата от близкото минало. Той стигна твърде надалеч в ислямизацията на църквата, в борбата срещу късите поли и дамското бельо. Проби си път напред и изглеждаше като провокатор. Беше отстранен, но това не е тенденция в църквата.

Заложници на вярата в абсолютните ценности

Критиката срещу съвременното православие в интелигентното общество е емоционална и язвителна. Тя е безпощадна. Но този Страшен съд се ограничава до издевателства над скъпите часовници и близостта с властите. Много хора от различни възрасти се отвърнаха от църквата. Но все пак всички ние се срещаме в църквата по кръщенета, по-рядко на венчавки и по - често на панахиди. Ние сме заложници на нашата вяра в абсолютните ценности. Не можем без църквата, а сега не можем и с нея. Нека си спомним за френските писатели в следвоенните години, когато френската компартия беше много силна. "Без комунистите не бива да се предприема нищо, казваха те, но и с комунистите също не се получава".

Каква ще е църквата в Русия занапред? Ще продължи ли да разобличава сатанинската демокрация на Запада или ще я признае за по-малката от възможните социални злини? Ще престане ли да си играе с огъня, поощрявайки култа към политическа сила и авторитарното еднообразие? Никой не знае. "Без отговор", би казал Гогол. Ясно е обаче, че Руската православна църква трябва да се излекува от своите хронически болести на сервилничене и ксенофобия. Както през 1990-те години, Русия отново има нужда от обновление на църквата, която се занимава повече с богословие и милосърдие, отколкото с приложна теокрация.

*Виктор Ерофеев е писател, литературовед, телевизионен водещ. Автор е на книгите "Руската красавица", "Добрият Сталин", "Акимуди" и много други. Кавалер е на френския Орден за изкуство и литература и на Ордена на Почетния легион.