Протестите срещу корупцията и шуробаджанащината в съседна Македония вещаят драматичен край не само за „роднинското“ управление на Никола Груевски. Заплаха тегне и върху любимата му рожба – антиквизацията на историята на бившата югорепублика и издигнатата за целта гротескна гора от паметници на всевъзможни владетели и исторически личности в центъра на Скопие. Увековечената с бетон, мрамор и бронз фантасмагорична версия за миналото на земите край Вардар вече е успяла да погълне близо половин милиард евро от тънкия бюджет на най-бедната част от някогашна Югославия. Дали обаче лошият вкус и злоупотребата с историята за користни политически цели не са заразителни и за околните?

Българската "треска за паметници"

Поне на пръв поглед назряващата „треска за паметници“ в България няма нищо общо с безумията край Вардар и не е отговор на „кражбите” от Скопие на българска и гръцка история. Историкът проф. Пламен Цветков смята за кощунство факта, че паметниците на чужди армии и владетели в България са повече от монументите на българските владетели и национални герои. „Абсолютно неприемливо е пред Народното събрание да се издига паметник на руски император, а на няколкостотин метра пък да боде очите цял мемориален комплекс на Съветската армия. В същото време в София няма паметници на български владетели и техните армии! Позорно е централни софийски улици да носят имената на слуги на руската империя, чиято мисия е била да направят от България „задунайская губерния“! Мисля, че започналото изграждане на статуи на български владетели е едно закъсняло извинение към българщината и начин за редуциране на комплексарщината у българите към историята“, казва професор Цветков.

Известният историк призовава сънародниците си да не се смеят на „Дисниленда“ в центъра на Скопие и на абсурди, като паметника на възседналия кон Гоце Делчев, който приживе не е можел да язди. „Какво да им се подиграваме като собствената ни страна продължава да е осеяна с огромни, грозни и абсурдни мемориали, обсипани с размахващи заплашително пушкала съмнителни „герои“ - червеноармейци и комунистически партизани. Предвид на зависимостите на Скопие и София всъщност става дума за два „Дисниленда“, обърнати към Москва, обобщава професор Цветков.

Къде е обществото?

Скулпторът проф. Величко Минеков открива други причини за растящия интерес към въздигането на паметници в столиците на две съседни балкански държави. "В паметниците няма нищо лошо, стига те да отговарят на духовните потребности на обществото, което да определя и най-добрите проекти. Проблемите започват тогава, когато монументалистиката се използва като наркотик за бягство от несретното всекидневие към блясъка и величието на едно украсено или направо измислено минало. Може да прозвучи конспиративно, но в този смисъл виждам известна логика между случващото се в Скопие и в София", пояснява Минеков.

Разбира се, има и съществена отлика – парите в Скопие се вземат от джоба на македонските данъкоплатци, докато в София финансирането на паметниците на владетели е от донори. „Но и в двата случая сме свидетели на проявленията на една чисто балканска особеност по отношение на производството на монументи – решенията за тях се вземат в някаква стая от тесен кръг хора. Няма обществени обсъждания, няма комисии от художници, архитекти, историци и социолози, които да преценят нуждата и достоверността на проекта. Така напъните за увековечаване раждат чудовища и съмнения за правителствена и общинска корупция“, казва проф. Минеков. В Скопие той е бил свидетел на откровено корупционната схема при изпълнението на проекта "Скопие 2014", а в София той има проблем с мотивите на общинската администрация.

Разминаване с историческите факти

Липсата на прозрачност и на обществена подкрепа е довела до изграждането на монументални недоразумения и в страни като Турция, Ливан и Сирия. „Всичко това е много характерно за несвободни общества с липсващ граждански контрол върху властта“, отбелязва Минеков. Според него, съществен недъг на българската монументалистика е разминаването на много от паметниците на исторически личности с фактите за изобразяваните хора, събития и времена. „Повсеместно наблюдаваме едни свирепи и безмилостни лица, които размахват копия, саби и пушки. Разходете се в големите европейски градове и дори в далечни столици като Сеул и се насладете на духа, спокойствието и ведрината, които лъхат от старите и новите им скулптури“, приканва известният български скулптор.