Когато бях ученик, върху тази дата не се поставяше особен акцент в часовете по история, тъй като тя не беше част от социалистическата митология, в която месец септември се изчерпваше с една единствена дата - Девети. По отношение на официалните празници годината беше разделена на две: Деня на труда и Деня на свободата. Не споменавам 24 май, защото той стоеше по-далеч от официозността. Искам да кажа, че ми прозвуча малко странно инициативата на Сергей Станишев 22 септември да се отбелязва с всенародни тържества, за които

държавата похарчи щедро стотици милиони

потънали най-вече в сметките на различните медии и рекламни агенции. Странно е партията, която не признаваше този ден за празник в продължение на половин век и ни учеше, че всичко преди 9 септември, свързано с политиката, е зло, днес да организира такава дандания. И то при положение, че неин коалиционен партньор е внукът на Фердинанд. Между другото, царят и този път показа инстинкт за точното публично поведение и не се натрапи под прожекторите, въпреки всичките си исторически основания да го направи. Направиха го Станишев и Първанов по начин, лишен от голямо въображение. Клипът, озвучен от културния министър Стефан Данаилов, е нагледен пример за това. Той съдържа в себе си

всички клишета на социалистическата пропаганда

от ерата на късния живковизъм: мост, магистрала, самолет, деца, ако и реалността да е точно обратната. България няма една завършена магистрала, самолетната й компания отдавна фалира, а населението е в траен и задълбочаващ се отрицателен прираст. На всичкото отгоре българите посрещнаха този празник с класическите за управлението на левицата проблеми - парното, топлата вода, тока и неизменното поскъпване на живота. Ето защо не знам какво да кажа, освен честит празник. Останалото ми се вижда като прекалено скъпа реклама за края на едно злополучно правителство.