В навечерието на Новата 2013 –та масово тиражирана в медиите информация жегна българите. От нея стана ясно, че за Коледа средностатистическото чешко семейство е изхарчило за подаръци и продукти за празничната си трапеза по 1111 евро, които в най-бедната и финансово дисциплинирана европейска страна възлизат на немислимите 2166 лева.  За сравнение: по данни на агенция „Галъп” за същата цел българинът е отделил средно по 128 евро (250 лева), сиреч колкото през  2007 година, когато средната заплата е била около 500 лева. Като „за капак” българите научиха  също, че средният гражданин в най-тежко поразените от кризата страни в Европа – Гърция и Испания – е похарчил за празника съответно 150 и 500 евро.

С духовете на римските патриции

Неудобните сравнения обаче едва ли ще помрачат новогодишното тържество на българина – той отдавна се е примирил със статута си на беден, но горд гражданин на ЕС, обикновено изпълнен с празничен оптимизъм. Примери – колкото щеш! Преди месец журналисти откриха бездомник, който от година нощувал в патрицианския римски саркофаг, разположен пред варненския археологически музей. „Топло е вътре, пази този дебел камък”, разказа тогава 64-годишния бивш моряк и си пожела да не го изгонят от гробницата до март, когато най-сетне щял да получи пенсия. Особено доволни са и клошарите в българските градове, където като гъби никнат приюти и подслони за тях. „Европейска работа!” – така възторжено нарече в студовете тези дни по телевизията временния си дом един от 400-те питомници центъра за настаняване на бездомни хора в София.

Сърдечна благодарност към властите отправят и 10-те хиляди бедняци, сред  които близо 1500 деца, за топлия безплатен обяд, който получават в 134-те обществени трапезарии в страната. Нищо, че управляващите час по час ги наричат лентяи и рентиери, които си държали парите в банките! Те със сигурност знаят, че не са точно такива, както и че дете, родено през новата 2013-та в България  (според изследването на „Икономист интелиджънс юнит”) 18 години по-късно ще живее по-зле, отколкото в Египет и малко по-добре, отколкото в Шри Ланка или Салвадор.

Трапезата като национален символ

Тъкмо поради това и тази Нова година българинът ще хапне на празничната си трапеза не от добро, а за добро! Да вземем тестото, например, което е в основата на главните „деликатеси” на населението – домашни питки, пухкави самуни, апетитни колачи, вити баници, татлъ-баклава. А брашното – това всъщност е изпеченият церемониален хляб, погачата. Същата впрочем, с чиито едри залци министър-председателят обича да тъпче устата на дечица и гиздави активистки във фолклорни носии при рязане на лентички.

Ще хапне българинът и кайма – задължителните кюфтета и кебапчета, в които за по-евтино и вкусно също е замесен хляб. Е, някъде ще зацвърчат и тлъстите свински мръвки от бурканите от село, но те няма да са много – днес все по-малко хора угояват прасета.  Ще има и боб, разбира се, мераклийски приготвено кисело зеле и естествено всякаква туршия, която „изпива” много ракия. А „пукницата”, както я наричат българите, е евтина, загрява бързо организма, повдига самочувствието и засилва мощно оптимизма. След което ще гръмне и чалгата - същата, за която Мориц Готшалк написа неотдавна в чешкия вестник „Праг поуст”, че е „отвратителна за мнозина, но и нещо като популистки отдушник за куп други” и допълни: „Новият музикален жанр даде на българите възможността да мечтаят за богатството и лукса, на който само мафиотите и корумпираните политици можеха да се радват. Страната се отърси от онази икономическа криза, но мнозинството от българите все още срещат трудности в живота”.

"Зелен листец, буково дърво; (идем дома, пием вода),

любим булка, стане ми добре”.

Всъщност едва ли много нещо  се е променило от българското Възраждане насам, когато градският еснаф и сиромашкия плебс са харесвали кръчмарската музика не по-малко страстно, отколкото днес. Говори се, че самият Петко Славейков превеждал гръцки и турски еротично-кафански песни в отговор на засиленото им по негово време търсене. Да не говорим за любимата песен на Алековия Бай Ганьо „Зелен листец”, за палавите закачки в „Аз си имам две съседки” или „Брала мома къпини”...

След традиционното новогодишно преяждане и изобилния алкохол в полунощ настъпва неизбежното от десетилетия тв-поздравление от първия човек в държавата, следва безразборна пукотевица навън и... кой докогато издържи на буйните танци в панелките.

Затова какво значение има кой колко пари похарчил в Европа за новогодишната си трапеза? Никакво, естествено, стига настроението да съответства на погълнатите градуси. И на надеждата, че все пак може би настъпва нещо по-добро и хубаво в живота.

Дори в годината на референдум и парламентарни избори. 

Автор: Г. Папакочев/ Редактор: Б. Рачева