Пребита с ритници, защото е ромка: антициганизмът в Германия
Джилда-Нанси Хорват
8 юли 2021
Пребиват я с ритници насред парк в Германия. Защото е ромка. Този случай е описан в доклад на специална комисия, свикана от германското правителство, която стига до извода, че антициганизмът в Германия е факт.
Реклама
През 2019 година Независимата комисия „Антициганизъм“ (НКА) беше натоварена от германското правителство със задачата да анализира положението на синтите и ромите в Германия. Сега комисията представи свой доклад от 800 страници, който доказва продължаващата и до днес дискриминация спрямо представители на това малцинство.
Какво е да си ром в Германия
Според комисията има нужда от „последваща справедливост“, която да компенсира неправдите, включително и след Втората световна война, извършени спрямо оцелелите жертви и техните наследници.
Една от препоръките на комисията е да бъде направено обхватно признание за геноцида над ромите по време на националсоциализма и да се създаде комисия, която да се посвети на осмислянето на тези неправди.
За какви неправди става дума - това илюстрира един случай, цитиран в изследване за расизма спрямо ромите, в което става дума и за трайните травми, нанесени на представителите на това малцинство.
Жена, която е родена в концентрационен лагер, оцелява след Холокоста и след войната се грижи за съсипаните си родители, чийто живот е белязан от преживяното по време на пленничеството в годините на националсоциалистическия режим. Жилището им е отчуждено без никаква компенсация, а след войната градските власти ги настаняват да живеят в бараки, където редовно ги контролират полицаи и социални работници.
Забравеният ужас: геноцидът над ромите
Те живеят в Европа от над 700 години. Но в нацистка Германия синтите и ромите се превръщат в жертва - изолирани, насилствено стерилизирани, избивани. Дълго време след 1945 се отричаше, че ромите са били преследвани.
Снимка: Dokumentations- und Kulturzentrum Deutscher Sinti und Roma
В служба на народа и родината
През Първата световна война много германски роми се сражават в служба на Кайзера, а след 1939 г. - и за Вермахта. През 1941 г. Върховното командване решава по расови и политически причини да освободи от активна военна служба "циганите и хората със смесена циганска кръв". Алфонс Ламперт (на снимката) и съпругата му Елзе впоследствие са депортирани в Аушвиц, където намират смъртта си.
Снимка: Dokumentations- und Kulturzentrum Deutscher Sinti und Roma
В името на науката
Медицинската сестра Ева Юстин научава романес, за да си спечели доверието на ромите. Като асистентка на расисткия изследовател Роберт Ритер тя обикаля цялата страна, за да снема биометрични данни за хора от малцинствата. Регистрацията им като роми или от ромски произход става предпоставка за геноцида срещу това малцинство. Проучвани са родословните им дървета и кръщелните им свидетелства.
Снимка: Bundesarchiv
В лагери зад бодлива тел
Към края на 1930-те години на много места започват да изолират ромските семейства в лагери - както на тази снимка от Равенсбург. Тези места са били опасвани с огради от бодлива тел и са били охранявани от водачи с кучета. Никой не е имал право да напуска лагера. Домашните животни са били умъртвявани, а хората е трябвало да извършват принудителен труд. Мнозина са били насилствено стерилизирани.
Снимка: Stadtarchiv Ravensburg
Масови депортации
През май 1940 г. ромски семейства са подкарани по улиците на Асперг към гарата, където са натоварени на влакови композиции и депортирани в окупираната от нацистите Полша. В сводката на криминалната полиция е записано: "Евакуацията премина гладко". Повечето депортирани са тръгвали на явна смърт - умирали са в трудовите лагери или в еврейските гета.
Снимка: Bundesarchiv
От училищната скамейка - направо в Аушвиц
Тази снимка показва Карл Клинг с неговия клас в Карлсруе към края на 1930-те години. През пролетта на 1943 г. той е изведен направо от класната стая и депортиран в "циганския лагер" в Аушвиц, където по-късно намира смъртта си. Оцелели от Холокоста свидетелстват, че още преди депортациите ромските деца са били изолирани от съучениците си и на практика отстранени от учебния процес.
Преследвани в цяла Европа
Навсякъде, където нацистите са имали думата, синтите и ромите са били преследвани - затваряни в "цигански лагери" или в гета, депортирани и умъртвявани в лагерите за масово унищожение. Смята се, че по този начин са били избити към 500 000 синти и роми - разстреляни или умъртвени с газ. Много други умират от глад и болести или вследствие на медицински експерименти и всевъзможни насилия.
"Навсякъде мъртъвци"
"В бараките, побиращи около 200 души, често бяха натъпквани по 800 и повече", спомня си Елизабет Гутенбергер, която нарича това място в Аушвиц "истински ад". "Циганският лагер" в секция B II се състоял от 40 бараки, а един от блоковете бил "тоалетната за целия лагер". Франц Розенбах, тогава 15-годишен, заставян да извършва принудителен труд, си спомня: "Централната алея беше осеяна с мъртъвци".
Снимка: Staatliches Museum Auschwitz-Birkenau
"Глава на 12-годишно дете"
Зловещият лекар на СС Йозеф Менгеле изтезавал безброй затворници - обезобразявал трупове на деца, заразявал пациенти с опасни вируси, изследвал двойки-близнаци, умъртвявал хора с инжекции право в сърцето. Д-р Менгеле изпращал редовно в Берлин човешки органи или части от човешки тела. През юни 1944 за Берлин заминала глава на 12-годишно дете. Менгеле така и остава неосъден за престъпленията си.
Снимка: Staatliches Museum Auschwitz-Birkenau
Пепел от мъртвите
Концлагеристите страдали от глад, жажда, студ, болести и брутално насилие. Първи умирали децата и възрастните, болните били изпращани в газовите камери, а труповете били изгаряни. В "циганския лагер" в Аушвиц-Биркенау се виждал пушекът и се усещал мирисът от крематориумите. Пепелта от мъртвите била изхвърляна в езера, край които близки на жертвите днес полагат цветя.
Снимка: DW/A. Grunau
Ромите не дочакват освобождаването на Аушвиц
На 27 януари 1945 г., когато Червената армия стигнала до Аушвиц, в лагера войниците открили и много деца-затворници. Освобождаването обаче идва твърде късно за ромите: още през нощта срещу 3 август 1944 всички обитатели на "циганския лагер" били изпратени в газовите камери. На другата сутрин в бараките били открити две ромски деца. Тази "допълнителна пратка" също стигнала до газовите камери.
Снимка: DW/A. Grunau
10 снимки1 | 10
По време на почивка на къмпинг през 1980-те банда стреля с оръжия по жената и нейните родители. Но вместо да издирва престъпниците, пристигналата полиция започва да разпитва травматизираното семейство какво изобщо търси на това място. Години по-късно същата жена става жертва на расистко насилие по време на разходка в парк - мъж ѝ нанася множество ритници по тялото, в резултат от което тя губи единия си бъбрек.
В доклада на независимата комисия се казва още, че представителите на ромското малцинство не са достатъчно добре защитени от речта на омразата и други видове дискриминация. Често пъти се говори за синтите и ромите, без да се дава думата на тях самите. Отчетена е и нуждата от повече социална и образователна грижа, насочена към представители на ромските общности.
Тематизира се също така ролята на медиите в Германия, като критично се отбелязва, че в редица случаи те затвърждават стереотипите. „Една от причините за липсата на познания и възникването на всевъзможни митове в колективното съзнание е медийното затвърждаване на стереотипи, изкривяването на информации и емоционализирането на новини, свързани със синтите и ромите“, казва Исидора Ранделович от независимата комисия.
"Проблем, който засяга всички нас"
През юни Бундестагът обсъди изводите в доклада на комисията и взе решение да изпълни препоръките ѝ за преодоляване на антициганизма. Както заяви депутатът от Социалдемократическата партия Хелге Линд: „Антициганизмът не е проблем, който е свързан само с дяснорадикалните среди или с националсоциалистическото минало. Това е въпрос, който засяга всички нас, всички хора с демократични разбирания. Ако не го осъзнаем, никога няма да успеем да въздадем справедливост на ромите в нашата страна“.