Българската преводачка Емилия Драганова нямаше желание да говори пред микрофона, но Александър Андреев се свърза с директорката на колегиума Карин Хайнц и със словенския преводач Славо Шерц.
О: „Разбира се, идеята не е нова, но досега имахме проблем с финансирането. Много сме щастливи, че Фондацията за подкрепа на изкуството на Северен Рейн-Вестфалия стартира тази поредица с Европейския преводачески колегиум. И че всяка година ще провеждаме поне по един семинар на немскоезичен автор с неговите преводачи.”
В: „Защо избрахте именно Феридун Займоглу за пръв гост на Колегиума?”
О: „Най-напред – много актуален е междукултурният проблем, проблемът за комуникацията между турци и германци. Знаете освен това колко противоречива е нагласата на германците по отношение на еврочленството на Турция. На този фон един турско-германски писател като Феридун Заимоглу е изключително важен, най-вече защото романът му „Лейла” засяга и проблемите, които турците имат с асимилацията, с напасването на различните начини на живот.”
В: „Защо беше избран тъкмо Европейският преводачески колегиум за провеждането на тези семинари?”

О: „Смятам, че едва ли има по-подходящо място. Всеки, който познава Колегиума като творчески център и дом за преводачи на художествена литература, добре знае колко добри условия предлагаме за качествена, концентрирана и спокойна работа. Освен това и самият автор веднага се интегрира в тукашната работна атмосфера, която едновременно с това е непринудена и неофициална.”
В: „Идния месец колегиумът празнува малък юбилей…”
О: „Да, това е 30-годишнината на колегиума. Поканили сме германския президент, който обеща, че ще се опита да дойде. Тъкмо поради това навярно няма да празнуваме на самата дата 10 януари, а по-късно.”
В: „Помолих Славо Шерц, словенския преводач на книгата, да разкаже сюжета й с няколко думи.”
О: „Лейла” – това е семейна сага, която започва в Източен Анадол. В книгата се разказва за детството на едно момиче в едно много консервативно семейство, където бащата е абсолютен господар, а цялото семейство, естествено, страда от това. В края обаче всички се събират около смъртния му одър. И всъщност са много щастливи, защото неговата смърт е освобождение за тях. Става дума обаче и мечтите на това момиче, което се стреми към друг живот. Омъжва се много рано и после съдбата го отвежда първо в Истанбул, накрая в Германия. Това е въведението към втората книга, която авторът ще публикува евентуално през 2009 година.”
В: „Каква е ползата за теб като преводач да работиш заедно с автора над неговия ръкопис?”

О: „Разбира се, това е най-вече голяма привилегия. И аз съм много благодарен на Колегиума и на Фондацията, че ми дават тази възможност. Освен това всичките тези седем преводачи от различни страни са се занимавали много интензивно с текста и, естествено, колективният ум е по-силен от индивидуалния. Така в нашите дискусии наяве излизат аспекти на романа, които досега са били невидими. Дори самият автор призна, че за него е много полезно да разговаря с нас и да анализира нашето възприятие на романа, особено, като се има предвид, че скоро ще започне да пише втората част.”