Хаштагът #thisisacoup (на български - „Това е преврат”) е междувременно вторият по популярност в Туитър. В тази социална мрежа хората масово обсъждат въпроса дали мерките, които кредиторите наложиха на Гърция, не са всъщност държавен преврат. В Германия и в Гърция този хаштаг е най-популярният в момента, а по цял свят - от Австралия до Латинска Америка - тази нощ в дебата се включиха над 200 хиляди души.

Критиците обстрелват с обвинения най-вече Германия и финансовия ѝ министър Волфганг Шойбле. Един участник от Германия написа: „Това, което направи германското правителство, е просто срамно”. А друг коментира: „Колкото и Гьоте-институти да открие по света, Германия не може да поправи щетите, които нанесе през изминалия уикенд”.

Гърция е жертва на германската алчност, а Меркел е много опасна - това мнение обединява много от потребителите. Барбара Лохбилер, говорителката на „Зелените” по въпросите на външната политика и човешките права в Европарламента, написа: „Говорят за доверие, но предлагат споразумение, което е равносилно на унижение”.

А нюйоркският икономист Бранко Миланович добавя: „Лудост. Шойбле е на път да разруши 55 години европейска интеграция”.

Преди медиите да огласят новината за постигнатото споразумение, един разгневен гръцки участник в дискусията се обърна към своя премиер Ципрас с призива: „Алексис, взимай първия самолет и се прибирай в родината! Ние ти вярваме”.

Но далеч не всички потребители се включват в хора на онези, които обругават Шойбле, Меркел и Германия. В един от туитовете четем: „99.9 процента от това са глупости, примесени с евтини препратки към нацизма". А друг потребител пише: „#thisisacoup е идиотщината на недоспали хора в богати страни”.

Критиките срещу Германия получават подкрепа включително и от знаменитости като нобелиста Пол Кругман. В свой коментар за „Ню Йорк таймс”, озаглавен „Да убиеш европейския проект", икономистът пише, че изискванията на кредиторите са „налудничави”.

Кругман смята, че хаштагът #thisisacoup е възможно най-правилната реакция в момента. Според него предложенията на кредиторите са не просто строги - те са „чиста проба жажда за мъст, която води до пълно разрушаване на националния суверенитет, без никаква надежда за помощ”. Икономистът припомня, че лично той винаги е защитавал и подкрепял европейския проект, но сега на този проект бил нанесен страховит, навярно смъртоносен удар.