"Ако температурата надвиши границите, определени от Парижкото споразумение, съществува неоспорим риск от това Испания да се превърне в пустиня"- това заяви британският икономист Никълъс Стърн на конференцията в Сан Себастиян. Докато шведската активистка Грета Тунберг намира все повече последователи сред младежите в Испания, мнозина се чудят дали испанските политици разбират огромното значение на възобновяемите енергийни източници и опазването на околната среда за бъдещето на страната.

Всяка година хиляди мигранти рискуват живота си в опит да прекосят Гибралтарския проток, бягайки от Западна Сахара заради жегите и безводието, които унищожават бъдещето им. Това скоро може да се случи и с Андалусия - региона, в който пристигат повечето бежанци след опасното пътуване през морето. Очакванията на Световната банка предвиждат около 80 милиона африканци да емигрират в Европа през следващите години заради климатичните промени. А Испания със своето местоположение и история се превръща в изходна точка за мнозина от тях.

Амбициите на Испания 

На срещата между лидерите на държавите от средиземноморския регион в Малта испанският министър-председател Педро Санчес се застъпи за прилагането на инвестиционен план за Африка и отделна инвестиционна рамка за Мароко. Той заяви също, че Испания трябва да се превърне в европейски лидер в борбата с измененията на климата, защото промяната в температурите, ветровете и сезоните вече оказва влияние върху най-стабилния източник на доходи в страната: туризма.

Туристическият сектор все още осигурява по-голямата част от работните места в Испания, която традиционно страда от висока структурна безработица. Именно затова браншът трябва да се съхрани. Санчес присъства на конгреса в Сан Себастиан през март, когато Стърн призова за по-голяма експедитивност и сериозност в изпълнението на климатичните цели. "Това трябва да бъде централният стълб в стратегията на ЕС", заяви испанският министър-председател, който се превърна в говорител на Южна Европа по тази тема. Той се надява, че при разпределението на постовете в Брюксел, Тереза Рибера, която е министър околната среда и енергетиката от сегашното правителство, ще стане заместник-председател на Комисията или поне ще оглави някой от ресорите: "Тя зададе нов курс в енергийната политика в Испания с отмяната на данъка върху соларните инсталации за лично ползване", обяснява Луис Мерено, издател на списание "Energías Renovables". Още преди 10 години, докато е държавен секретар в кабинета на Хосе Луис Родригес Сапатеро, Рибера разбира, че естественият път на развитие на Испания е в овладяването на слънчевата енергия. Тогава обаче панелите все още са твърде скъпи.

В момента Испания внася годишно газ и петрол за 40 милиарда евро, главно от Алжир и Саудитска Арабия. Според икономиста Хосе Карлос Диез от университета Алкала, страната би могла да спести голяма част от тези пари, ако инвестира в слънчева енергия. Испания разполага с многобройни неизползвани площи и 3000 часа слънце годишно. "Ние произвеждаме един мегават слънчева енергия за 30 евро, в Германия и Франция той струва 40 евро, а в Обединеното кралство 60", обяснява Диез.

Цели браншове са длъжници 

Енергийните разходи са важни и за туристическата индустрия, която е сред най-големите потребители на енергия в страната и съставлява 15% от брутния вътрешен продукт (БВП). Поради тази причина браншът все повече бива критикуван от защитниците на климата, които нападат най-вече авиационната и круизната индустрия.

Хотелите и голф игрищата също от години търпят критики заради високото потребление на водни ресурси. Освен това съществува и проблем с ефективното пречистване на водата. В любимите на туристите дестинации като Майорка или Канарските острови чешмяната вода трябва допълнително да бъде филтрирана. Проблемът на около 750-те инсталации, които обезсоляват водата е, че те използват много енергия и обикновено изпомпват солта обратно в морето, като по този начин променят и подводния живот край бреговете.

Тази техника, която се използва в Испания от 1964 г., е важна предпоставка за развитието на масовия туризъм. Според индустриалната асоциация AEDyR, днес Испания е страната, която обезсолява най-много вода след Саудитска Арабия, САЩ и ОАЕ. Пречистената вода се използва за земеделие, както и за напояване на многото голф игрища и зелени площи, които съществуват включително и на юг, където климатът е по-сух.

Можем ли да спрем това развитие?

Освен сред лидерите в туристическия бранш, Испания е и един от най-големите износители на селскостопански продукти в световен мащаб. В същото време много земеделци биват критикувани от природозащитниците заради някои вредни практики:

"Те разхищават вода, използват много пестициди и увреждат почвата чрез неправилно отглеждане на култури", твърди Рафаел Алварес, консултант по земеделието и технологичен предприемач, живеещ в Мадрид.Според него, най-големият проблем за Испания е повишаването на морското равнище. Алварес е убеден, че много плажове и полета ще бъдат наводнени през следващите години. Ерозията вече е обхванала северната част на страната и се е превърнала в проблем. Дългата 5978 км брегова ивица, където почиват около 90% от туристите, се стеснява.

Директорът на Института по екологична хидравлика в Кантабрия Иниго Лосада смята, че с изчезването на кораловите рифове крайбрежните региони ще стават все по-малко привлекателни за туристите, които обичат гмуркането. “Не знам дали можем да спрем това развитие”, казва Лосада. Според него още сега трябва да започне изселването на някои райони в Испания. Но никой не иска да говори за това, защото това ще породи масова паника, казва адвокатът по недвижими имоти Тим Вирт от Майорка.