По темата за стачката в железниците излизащият в Майнц “Алгемайне цайтунг” пише: “Никой не оспорва това, че локомотивните машинисти трябва да получат достойно заплащане на своя труд, защото те носят отговорността за стотици човешки живота и за инвестиции в размер на милиони. От тази гледна точка граничещото с арогантност поведение на синдиката на локомотивните машинисти ГДЛ става малко по-разбираем. В същото време тяхното искане за увеличение на заплатите с 31 % надхвърля всякакво благоприличие, дори и при възможно най-приятелския прочит на настояванията им. Вчерашните предупредителни действия и хаосът, който те създадоха, показват, че ръководството на железниците трябва да намерят решение на проблема с локомотивните машинисти, дори и ако цената за това е един продължителен трудов спор.

По същата тема вестник “Франкфуртер Рундшау” също акцентира на отговорността, която машинистите носят. Друг аргумент е квалификацията им, и това, че при същите условия синдикатите на пилотите на самолети са издействали адекватни условия за техния труд. В железниците обаче много от машинистите на локомотиви трябва да се задоволяват с месечна заплата от около 1 500 евро, за което сега научава с изненада германската общественост. И с това локомотивните машинисти са постигнали първата си цел на своята стачка. Мнозина смятат, че протестиращите са ниско пратени, и това прави техните синдикални искания малко по-приемливи. И ръководството на железниците трябва да отчете това, пише “Франкфуртер рундшау”.

Във връзка с приключилата енергийна среща на върха вестник “Ландесцайтунг” от Люнебург пише: Федералната канцлерка Ангела Меркел има право – климатичните промени са предизвикателството на 21 век. Затова и резултатите от нейната трета и последна енергийна среща на върха са така оскъдни. Съпротивата на четирите големи енергийни концерна в страната срещу повишаването на енергийната ефективност и намаляването на количествата въглероден двуокис в атмосферата всъщност е израз на тяхната битка за запазване на печалбите им. А именно от гледна точка на предизвикателството на 21-вия век политиката не бива да допуска впускане в подобни тесногръдни битки, твърди изданието.

За трети път политиката и бизнесът се спретнаха енергиен връх, за да се разузнаят взаимно, посочва по същата тема излизащият в Ерфурт “Тюрингер алгемайне”. Отново компаниите се надяват да обвият темата в мъгла, докато канцлерката Меркел иска да контурите на спора. В бъдещата енергийна политика ще се прибягва повече до спирачката отколкото до педала за газта. В новата си проектопрограма германските християндемократи се задължават да работят за намаляване с една трета на изпусканите в атмосферата вредни емисии до 2020 година. Но Меркел се натъква на съпротива по този въпрос дори вътре в собствената си партия. А в зависимост от ситуацията лобистите са впрегнали в каруцата различни провинциални правителства, коментира изданието.

По същата тема вестник “Ройтлингер Генерал-анцайгер” посочва следното: “Винаги е от полза канцлерката Ангела Меркел да потвърждава ангажимента на своето правителство за постигане на климатичните цели. Правилна е и позицията и, че въпросът за отказа от ядрена енергия ще се решава едва след изборите за нов Бундестаг. Продължаването на неприятните идеологически дебати биха били в състояние да блокират дискусията за климата. От тази гледна точка трябва да оценим като успех това, че на енергийната среща вчера канцлерката похвали, цитирам “деловата атмосфера” на разговорите, отбеляза не и без ирония изданието.

Друга обща тема за повечето печатни издания тази сутрин е решението на германския конституционен съд, определил като законно изпращането на самолети “Торнадо” в Афганистан. Ето два от коментарите днес. Вестник “Вийсбаденер курийр” посочва, че щом мисията Исаф служела за осигуряването на сигурност в страните от НАТО, тогава излиза, че защитата на Германия започва още от планините в Афганистан. А мюнхенският “Зюддойче цайтунг” посочва, че баналната формулировка в аргументацията на конституционните съдии означава следното: докато НАТО настоява, че мисията и в Афганистан цели осигуряването на мир и сигурност, дотогава и ние ще смятаме, че пактът мисли в рамките на договора, с който беше създаден още през 1955 година.