Германски всекидневници обръщат внимание най-вече на резултатите от срещите на германската канцлерка Ангела Меркел в рамките на втората й за тази година обиколка в Близкия Изток.

В началото ви предлагаме извадка от Щутгаргер Цайтунг. Там четем следния коментар:

Израел и палестинците ще трябва да се предразположат взаимно към болезнени компромиси. Предложението “самостоятелна държава срещу мир” е в същината си доста разумно. Ако палестинците признаят правото на съществуване на Израел и арабските държави действително сключат траен мир с евреите, Израел ще трябва да се оттегли окончателно и завинаги от селищата си в Западния бряг. Сега Израел и палестинците не само могат, но и трябва да покажат на света, че действително искат мир.

Берлинер Цайтунг публикува в тази връзка следния коментар:

Макар и да се дистанцира публично от Вашингтон, йорданският крал Абдула си остава зависим от САЩ, подобно на Израел и на германската канцлерка Ангела Меркел, която не се оказва в състояние да промени нещата. От встъпването в длъжност на президента Джордж Буш политиката на САЩ в Близкия Изток е повече от катастрофална. При решаването на израелско-палестинския конфликт Америка не прави нищо друго, освен да се опитва да спечели време, в името на погрешно разбрани израелски интереси. А в следствие на неуспеха на войната в Ирак СЩ загубиха окончателно влиянието си в в Близкия Изток. От това се възползва най-вече Иран. Тъй като отдавна вече е ясно, че близкоизточният конфликт не може да бъде решен чрез насилие, единственият изход остават преговорите, и то преговори без предварителни условия, като тези, които поставя Ангела Меркел, а именно да не се поддържат преки контакти с представителите на Хамас на новото палестинско правителство на националното единство. Инициативата за воденето на такива безусловни преговори може да дойде само от Вашингтон, но май ще трябва да се изчака да настъпи нова ера в американската политика – ерата след Буш.

Франкфуртер Алгемайне Цайтунг пише в тази връзка следното:

С втората си за тази година обиколка в Близкия Изток Ангела Меркел преследва две основни цели, формулирани от нея самата така: да придобие представа за ситуацията в региона и да спомогне за съживяването на мирния процес. Що се отнася до втората й цел, визитата на Меркел в Близкия Изток май е обречена на провал. Именно в момента, в който арабският свят отново лансира мирния план за Близкия Изток, Ангела Меркел сякаш се страхува да изрече правилните думи пред партньорите си в палестинските автономни области. Ако се беше осмелила да направи една нестандартно смела стъпка на приближаване към тяхната позиция, Меркел действително щеше да спомогне за съживяването на близкоизточния мирен процес.

В заключение ви предлагаме коментар от Абендцайтунг, който в днешния си брой се спира на ескалацията на спора между Техеран и Лондон във връзка със задържаните в Иран британски моряци.

Иранският президент Махмуд Ахмадинеджад хвърля вината за ескалацията на конфликта на раменете на британското правителство, заявявайки, че ако то се беше извинило за незаконното навлизане на британски моряци в ирански териториални води, този спор изобщо нямаше да се разрастне в такава степен. В случая обаче не става дума нито за неизказани извенения, нито за мними нарушения на нечии граници, които впрочем не са точно известни дори на самите иранци. В случая става дума за нещо съвсем друго. 15-те британски морски пехотинци се оказват жертва на цинична, вътрешноиранска игра за надмощие. Налице са редица улики, които навеждат на мисълта, че залавянето на британските моряци е било планирано. Посредством този изкуствено създаден конфликт определени твърдолинейни политици в иранския кабинет преследват всъщност следните две цели – на първо място да наложат позициите си и на второ – да отклонят вниманието от спора за иранската атомна програма. Как би трябвало да реагира световната общност на подобни игри за власт? При всички случаи не със задълбочаване на кризата. Това би било от полза единствено за въпросните хардлайнери.