Вестниците обсъждат също възможността за участие на германския Бундесвер в мироопазваща мисия за Близкия Изток. По този повод “Зюддойче Цайтунг” пише :

“Най-силният аргумент в полза на германското участие без съмнение е факта, че правото на съществуване на Израел е въпрос от държавна важност за Германия. Може ли обаче това да означава, че в случай на нужда германците ще са принудени да защитават това право с оръжие в ръка? Защото едно поне е ясно. Постоянно исканият “твърд” мандат за мироопазващите сили означава, че в случай на нужда ще трябва да се стреля и по бойците на Хизбула.И което е още по-лошо: Какво ли ще стане, ако мироопазващите войски се наложи да удържат израелски части, напиращи да отмъстят за действията на Хизбула? И един страничен аспект за цялата дилема: Задължението за закрила задължава, младите германски войници да не бъдат поставяни в ситуация, в която биха били принудени да взимат подобни решения.”

Меркише Алгемайне е още по-категоричен в коментара си :

“Ако въздържането на Израел от действия в Ливан ще се числи към задачите на Бундесвера, то Германия не бива да се включва в мироопазващите войски. Защото след Холокоста е немислимо, германски войници да стрелят по евреи. Ако обаче задачата е само да се помага на ливанското правителство при разоръжаването на Хизбула, положението е вече по-различно. Ако Израел, а може би също Ливан и даже Сирия се съгласят да приемат Бундесвера в региона, Берлин няма да може да откаже на това желание. В крайна сметка Германия се ползва с добро име сред много араби, независимо от факта, че винаги се е застъпвала за правото на същестуване на Израел.

Меркише Одерцайтунг се спира по-специално на поведението на министър на отбраната Юнг :

“Последните излияния на Юнг по повод близкоизточна мисия на Бундесвера издават стряскащо ниво на непознаване на актуалното положение и липса на чувствителност по отношение на историческите факти. Вероятно е вярно, че Израел желае разполагането на международен контингент в Южен Ливан. Правителството в Бейрут – обратно – иска да реши проблемът около Хизбула чрез политически средства. Прибързаността на министъра е симптоматична за една политика, която напира към всяка криза. Това, че канцлерката не взима позиция по този въпрос и се измъква от необходимостта да изрази категорично становище, не говори и в нейна полза...

По повод информацията на правозащитната организация Хюман Райтс Уоч, че Израел е използвал осколъчни бомби в Ливан, вестник ТАЦ от Берлин пише :

“Правозащитната организация Хюман Райтс Уоч е сериозна и твърде въздържана в предаването на информации. Щом като тя публично обвинява Израел, че е използвал осколъчни бомби, то може да се предполага, че това е вярно. Ужасяващите последствия са, разбира се , главно за засегнатите. Защото както си личи от името им, осколъчните бомби не са прецизно оръжие. Малко преди да паднат на земята, те разпръскват множество по-малки взривни частици, които се разпръскват на огромно растояние. Те застрашават в еднаква степен цивилното население и военните, затова пък са неподходящи за разрушаването на военни цели. Щом като целта на нападенията не е да се деморализира ливанското население – а тъкмо това не би могло и не би трябвало да цели израелската страна, тъй като използването на осколъчни бомби е не само морално недопустимо, но и често и просто – глупаво. Даже и онези, които от солидарност с Израел все още са били готови да одобряват тази война, сега вече са изправени пред сериозни трудности.”