БНД е в центъра на вниманието на доклад на канцлерството в Берлин за работата на германските агенти. Както никога досега правителството залага на тях при щекотливи външно-политически случаи. Ала политически неизяснен остава решаващия въпрос: доколко офанзивно да действат “тайните” в световен мащаб? – се казва в подзаглавието на “Шпигел”. След като се спират на акциите на БНД в Ирак и в целия Близък изток авторите Георг Масколо и Холгер Щарк подчертават, че във връзка с дебата за разпитите на заподозрени лица в страни, прилагащи изтезания, в канцлерството понастоящем се разработват директиви, определящи, в кои страни германски агенти ще имат право да провеждат разпити, в кои не, и къде е вододелът в това отношение. Така например се предвижда, когато в бъдеще служители на разузнаването узнаят за конкретно прилагани изтезания от чужди тайни служби и полицейски органи, германските агенти да са задължени да прекратят разпитите. По-нататък в статията четем:

“Че задграничното разузнаване в свят, изпълнен с горещи точки и театри на бойни действия се е превърнало в един вид корпус за интервениране в глобални източници на кризи, е част от концепцията на доскорошния президент на БНД Аугуст Ханинг и на бившия координатор на тайните служби и нов президент на службата Ернст Урлау още от 1998 г. В началото на мандата на Ханинг се провежда безжалостен отчет, чиито резултат се оказва по-скоро плачевен. Първо управление, отговарящо за агентурния отчет, наистина понякога доставя някое и друго златно зрънце, но не достигат китаисти и арабисти. Експертите по подслушване от Второ управление проспиват техническата революция и почти не владеят новите сателитни технологии, електронната поща или компютърния диалог. В една вътрешна равносметка се казва, че службата има да наваксва поне 5 години изоставане.

БНД навремето, това са хора от типа на Корнелиус Хауслайтер, агентурен псевдоним “Карл Хагеман”, дългогодишен резидент в Ливан и Сирия, който през целия си живот е дълбоко впечатлен от нацисткия военнопрестъпник Алоис Брунер. След пенсионирането на Хагеман прокуратурата при обиск на дома му по подозрение в издаване на служебни тайни открива маса сандъци със “символи-сувенири” от нацистко време, включително цевта на една картечница.

“Хагеман” участва и в програмата, предвиждаща години наред, журналисти да бъдат водени като “източници”. Последните талази от тази вълна на съмнителния съюз с медиите настигнаха тайната служба миналата година, след като стана известно, че БНД от 1993 г. насам е следил критици на тайните служби и журналисти.

Когато се е налагало “тайните” са успявали да бъдат и изключително креативни. След като през 90-те години доверени агенти на службата няколкократно пожелават да бъдат развличани вечер, службата пуска в един мюнхенски всекидневник обява като “Служба за компаньонки”, набираща кадри. В хотел “Хилтън” федералната разузнавателна служба наема стая и провежда интервюта със заинтересовани дами. Онези от тях, които изглеждат достатъчно привлекателни и са готови да предложат нещо повече от интелигентен разговор, са вписани в специална картотека. С организиране на по-специални забавления, впоследствие успешно са били задоволявани и по-трудните за контактуване доверени лица.

Ханинг, който е страстен шахматист, встъпвайки в длъжност, знае, че да се модернизира подобна служба, изисква години. Онова, което може да се промени по-бързо е външният облик. Президентът предписва на незабележимата като малка сива мишка служба нещо като операция “разхубавяване”, за да стане БНД по-годна за медийните и парламентарните салони.

Оттогава на годишния симпозиум на тайната служба в берлинския конгресен хотел “Естрел” на мултимедийните екрани пробляскват кадри от атентатите в Мадрид, под бумтящия акомпанимент на техно-музика, а във ведомствения магазин на БНД се продават долни гащи с щампата “Строго секретно. Само за служебно ползване”.

Пъблик рилейшън кампанията оказва желания ефект и новото федерално правителство заговаря за “танкер поел нов курс към променено политическо бъдеще. Бундестагът прибави допълнително към годишния бюджет на разузнаването в размер на 400 милиона евро на още два пъти солидни финансови помощи за техническо превъоръжаване.