По първата тема – визитата на Буш в Китай – вестник “Франкфуртер рундшау” пише следното:

“Срещата и политически не доведе до сближаване. Точно обратното. Сравнението, което Буш направи с Тайван и острата реакция на Пекин доказват, че тона между Пекин и Вашингтон се изостря. След 2001-ва борбата срещу терора беше посближила великите сили. Сега те отново се раздалечават. Във Вашингтон гледат на народната република като на бъдещ конкурент и възможен противник. Също така дълбоко заложено в Китай е недоверието спрямо САЩ. Успех тази среща на върха щеше да бъде, ако Буш и Ху поне бяха намерили някаква база за разговор. Ала и в заключителните декларации те упорито продължаваха да се разминават в приказките си. Буш изнесе лекция за свободите. Ху предупреди какви опасности крие независимостта на Тайван. От посещението на Буш стана ясно, колко дълбоки са вече пропастите в отношенията между двете велики сили.”

Източно-германският всекидневник “Осттюрингер цайтунг” от гр. Гера се спира на критиката, отправена срещу голямата коалиция в Берлин:

“Ако Съюзът на индустриалците и Сие през следващите 4 години искат да бъдат нещо повече освен нещо като извън-парламентарна опозиция на капитала и вечно мрънкащите, от тях би трябвало да се очакват конструктивни приноси. Такива обаче сдруженията на индустриалците в последно време в никакъв случай не демонстрират, което е твърде жалко. Умереният тон на председателя на Съюза на индустриалците Туман, а след него и на шефа на Германската промишлено-търговска камера Браун обаче будят повод за надежда, че нещо в тази насока може да се попромени.”

Есенският ВАЦ /”Вестдойче алгемайне цайтунг”/ за предстоящия утре избор на първата жена-канцлер в историята на Германия:

“Меркел тогава ще заема най-могъщата длъжност във властта, но ще има ли и властта? Канцлерът има правомощията да определя основните насоки. Но може ли изобщо да има такива правомощия в голяма коалиция? И освен това: за да се възползва от правомощията за определяне на основните насоки, винаги доказва и слабостта на принудата от това възползване. И в крайна сметка: собствената сила зависи винаги от фактическата мощ, а което може да се окаже дори по-важно: от проумяната слабост на другата страна. Винаги, когато Меркел успее да се наложи, ГСДП ще размишлява, дали не е време за предсрочни избори.”

Вестник “Висбаденер курийр” за тържественото сбогуване с канцлера Шрьодер в родния му гр. Хановер в събота вечерта:

“Помпозно-трогателният ритуал на голямата вечерна заря-проверка подхожда на начина и маниера, с които Шрьодер изкара мандатите си като федерален канцлер: като инсценировка на политиката и на собствената личност. В злонамерената интерпретация на противниците му за “изпълнител на канцлерската роля” е вярно поне това, че той винаги е демонстрирал силно присъствие в определени /и постоянно променящи се/ роли и е съумявал да използва политиката като сцена за демонстриране на дееспособността си, дали като канцлер с костюм от Бриони, канцлер на автомобилната индустрия, канцлер на босовете или самотен реформатор”.