Все пак някои всекидневници намират място и за коментари на други теми, най-вече вътрешно-политически. Авторитетният консервативен “Франкфуртер алгемайне цайтунг” например се спира на неудачите с правописната реформа на немския език:

“Съветът, заел мястото на в последно време най-малкото странната държавна комисия по правописа, трябваше най-сетне да си каже думата: склонни ли са членовете му и в състояние ли е съветът, да коригира грешките в реформата или пък става дума само за търсене на алиби, члрез което министрите на просветата /на федералните провинции/ да имитират разбиране, каквото всъщност не проявяват? Това подозрение бе енергично отхвърлено от председателя на съвета Цехетмайер, навремето също член на Конференцията на просветните министри. Същевременно обаче и самият Цехетмайер не остави място за съмнение, че вече не се изключва категорично възможността за връщане към старите, доказали своята състоятелност правописни правила. По този начин дебатът по правописа най-сетне придобива неща, които дълго време му липсваха: конкретност, спокойствие и чувство за отговорност.”

Другият всекидневник от гр. Франкфурт на Майн “Франкфуртер рундшау” коментира критиката, отправена към дискусията по реформирането на ООН:

“Едва започнал дебатът и вече пролича, че при завъртането на кормилото на кораба на ООН, изникват няколко сериозни подводни скали, които могат да предизвикат корабокрушение. Докато ЕС е единен за курса към реформи, трите сили с право на вето САЩ, Русия и Китай се опъват, щекотливите решения като напр. Разширяването на Съвета за сигурност да бъде прокарано к квалифицирано мнозинство в Общото събрание. Да се настоява за консенсус по този въпрос, в това отношение германският представител в ООН Плойгер е прав, се равнява обаче на блокада. САЩ не се изразяват така недипломатично, обаче пък са на мнение, че преструктурирането изобщо не е бърза работа. Освен ако могат да измъкнат нещо за себе си, което смятат за най-важно. Например в борбата срещу терора. Че не само могъщите проявяват инат, а също така и развиващи се страни, например по правата на човека, може да учуди само наивниците. Да се блокира, да са протака, да се изчаква – всичко това има за цел да забави хода на реформата. Анан трябва да продължи по избрания курс, ако не иска да се откаже скоро.”

Ето накрая и един цитат от многобройните коментари за вчерашната траурна церемония в Рим и бъдещето на папския престол. Коментарът, от който цитираме е на вестник “Тюрингер алгемайне”, излизащ в гр. Ерфурт:

“Въпреки всички заслуги на Йоан Павел Втори очакванията към приемника му са извънредно завишени. Още повече, че църковната политика се смеси със светската. Разпространението на СПИН например налага настоятелно да се коригира отхвърлянето на презервативите. Генерално погледнато, взривообразното демографско развитие в Третия свят и свързаната с него мизерия изисква ново отношение към контрола над раждаемостта. Както в така и извън църквата следователно нараства натискът, вместо представител на ситите западни нации най-после начело на католиците да бъде избран някой от Латинска Америка или от Африка. И без това най-голямата част от катилиците живеят там. Препятствие обаче е традиционната насоченост към италианските кардинали. На тях би трябвало да им е ясно, че при вече двукратния различен избор, това им традиционно право е сериозно разклатено.”