За вчерашната драматична среща в Люксембург във връзка с началото на присъединителни преговори в Турция в уводен коментар вестник “ Вестдойч Алегмайн Цайтунг “ пише следното:

Глобална власт или християнски клуб-турският премиер Ердоган виждаше Европейскят съюз изправен пред една от тези две алтернативи.Но при вчерашната паметна среща на външните министри в Люксембург ставаше дума за всичко възможно само не и за това за което си мислеше Ердоган. Нито стремеж към световнополитическа значимост , нито религиозно изолиране не диктуваха политпокера около началото на присъединителните преговори с Турция. Като почти непреодолимо препятствие между Брюксел и Анкара се оказа отново неспосбността за проява на откровеност във взаимоотношенията. Не ставаше дума за някаква борба между културите.Това което се водеше бе една малка война на половинчати формулировки и на поулистини.Още отдавна болнавият Европейски съюз знае че в една по-близка перспектива не може да понесе приемането на огромната страна край Босфора. Европейският съюз знае че с оглед на провала в референдумите за конституцият и с оглед на неисяснената финансова ситуация въобще не може да бъде сигурен дали ще понесе без увреждания най-новата стъпка към разширяване. Европейският съюз знае че предполагаемото укрепване на сигурността чрез “ мост към Исляма “ е прекалено спекулативно за да въодушеви европейските граждани.Само че никой не искаше да каже ясно това на Турция . Страхът от приятеля утежни живота на Европейския съюз. Това че се стигна до нерешена партия беше почти неизбежно след забатачената турско-европейска предстория. Мъчителните спазми от Люксембург не вещаят добро за по-нататъшните европейско-турски отношения.Европейският съюз трябва да реши какво иска да представлява –дали политически задълбочена общност или по-добре само една търговска зона.От тва решение ще зависи дали и кога там ще има място за Анкара.Турция пък от своя страна трябва да следва курс на демократични политически промени независимо от всички амбиции за влизане в Европа.Във всеки случай от вчера времето на взаимните обещания отмина.

Към следващата тема: Частичните избори в Дрезден могат да проправят на председателката на Християндемократическия съюз Ангела Меркел пътя към канцлерския пост.След тези избори десницата ще има 226 места в Бундестага докато социалдемократите остават с 222 мандата. Според “ Осттюрингер Цайтунг”:

След вота в Дрезден образуването на широка коалиция От Христиндеемократическия и Хрстиянсоциалня съюз от дна страна и социалдемократическата партия от друга стана още по-вероятно.В Мюнхен министър председателят на Бавария и шеф на хрстиянсоциалния сюз Едмунд Щойбер говори за тази коалиция като за една действена , а не администратираща общност.Ако действително се осъществи , това би било похвално начинание.на този фонэ интересн случайност бе че частичните избори в Дрезден съвпаднаха с тържествата по повод деня на германското единство. Жителите на Дрезден показаха още веднъж какво всъщност е желанието на мнозинството източногерманци.Те избраха директният кандидат на Християндемократическия съюз , направиха социалдемократите най-силната партия и се отдръпнаха донякъде от леевите.Сега Берлин е на ход да направи нещо разумно от тази констелация.

Според “Бадише Тагблат” :

След изборите в Дрезден също и социалдемократическата партиюя не може вече да оспорва че христяндемократическият лагер разполага наистина не с огромна но все пк със солидна преднина и затова е в правото си да излъчи правителствения шеф. Това вижда сега също и Герхард Шрьодер , който предприе оттегляне на почивки. Докога ще продължава това зависи преди всичко от политическия кнсенсус , който социалдемократите биха могли да постинат в преговорите с Християндемократическия и Християнсоциалния съюз.

И накрая в коментара във връзка с атентатите на индонезийския туристически остров Бали вестник “ Ханделсблат” обръща внимание върху следния аспект:

Голямото мнозинство индонезийци практкувт открита , мирна форма на исляма.Така те биха могли да бъдат образец за други по-догматични мюсюлмански общества.Порад това Югоизточна Азия е една от решаващите арени в борбта срещу терора. Ако Индонезия не успее да пресече една финансирана с арабски петродолари вълн на ислямски фундаменталзъм и ако не успее да усмири както апологетите така и преките носители на терора тогава такова нещо почти не би могло да се очаква от страни като например Ирак.