Писане на писма. Едно красиво, изпаднало вече почти в забрава изкуство. Ето, че Меркел, Щойбер и Шрьодер започнаха да си пишат писма. Човек би могъл да каже: колко старомодно, та няма ли какво друго да правят? От друга страна кореспонденцията има много предимства. Откритите писма естествено се пишат и с оглед на публиката, така че всички могат да прочетат какво си пишат тримата политици. Естествено само с писма не може да се стопи дистанцията между правителството и опозицията. И все пак: тези 5, 2 милиона безработни искат спешно решение. Това, което не ни трябва, е предизборно премерване на силите чак до гласуването догодина. Необходими са промени, а те са възможни, само ако двете страни не се бойкотират взаимно.

“Ханделсблат” пише:

Откъм съдържание всички тези писма са чист въздух. От тактическа гледна точка обаче опозицията излезе с един гърди напред, тъй като насочи вниманието към това, че червено-зеленият правителствен фронт отдавна вече не е сплотен. Кабинетът на Шрьодер прилича на хор от солисти, които пеят по различни ноти. Тъй като сега са под натиск, Фишер, Клемент, Айхел, Шили създават впечатлението, че собственото им реноме е по-важно от успеха на цялото. Първият се опитва да се измъкне от визовата афера, вторият – от отговорността за високата безработица, третият – от облика на “министър на дълговете”. А Шили си е поначало солист.

Във “Франкфуртер рундшау” четем:

Шрьодер ще трябва да приеме предложението за среща с Меркел и Щойбер. Това е голям успех за опозицията. Повече от всякога Шрьодер е под натиск да направи нещо в борбата срещу безработицата. Управляващата коалиция мисли обаче за промени, които изобщо не допадат на опозиционерите. Впрочем напълно погрешно е схващането, че кризата на пазара на работната сила налагала образуването на голяма коалиция. Вярно е друго: Германия се нуждае от енергично правителство, което да се задейства с пълна сила срещу кризата в заетостта.

“Еслингер цайтунг” е на следното мнение:

Ако избирателите усетят, че целта на опозицията е просто да набира точки на гърба на правителството, това може да ги накара да реагират с възмущение. Какво ще стане тогава? Първо двете страни трябва да определят дневния ред на належащите проблеми. Това не трябва да се проточи прекомерно дълго, защото ще раздразни избирателите. Проблемите са известни: реформа на пазара на работната сила, проблемът със защитата от уволнение, данъците на предприятията. Опитът с големите коалиции не настройва особено оптимистично. Но положението е така драматично, че нищо не трябва да остане неопитано.