Разнообразни са темите, коментирани от германските всекидневници днес.

Дюселдорфският вестник Ханделсблат се спира на вдигането от ЕС на оръжейното ембарго срещу Либия:

”Когато федералният канцлер Герхард Шрьодер отпътува в петък за Либия, то вероятно той ще срещне един революционен лидер в добро настроение. Муамал ел Кадафи постигна всичките си цели. След като се отказа от терора и създаването на оръжия за масово поразяване, една след друга отпаднаха и всички санкции. Сега Кадафи отново получава достъп до европейските оръжейни ковачници. В продължение на 18 години ЕС поддържаше санкциите срещу Либия. След смяната на курса от Кадафи и изясняването на оспорваните случаи с обезщетения за жертви Кадафи отново се смята за желана персона. Вдигането на санкциите от ЕС е обаче не само признание за новата готовност към сътрудничество от страна на Либия. ЕС свързва със стъпката си конкретни собствени интереси. Така например евросъюзът очаква от Либия помощ при справянето с бежанските потоци от Африка. За целта на Либия са нужни уреди за нощно виждане и патрулни катери. Реинтеграцията на Либия в световната общност обаче се извършва и на фона на икономическите интереси. Вследствие на санкциите на ООН и търговското ембарго Либия беше с десетилетия отрязана от достъпа до висшите технологии.”

За резултатите от парламентарните избори в Литва вестник Франкфуртер Рундшау пише следното:

”Мнозина се отвръщат от политиката или са подведени от прелъстители, мамещи с илюзорни обещания. Това е третата фаза в процеса на политическото развитие на реформаторските държави и досега най-опасната. Първо елокторатът се довери на реформаторите, предизвикали промяната, после изгубили търпение, се обърнаха към старите сили. Сега започва търсенето на изцерители-вълшебници. В естония и Латвия, където също се издигнаха нови партии, ръководени от популярни аутсайдери, обещаващи социална справедливост и пресушаване на корупционното блато, те скоро опряха до границите си. Сега в Литва с Виктор Успаских на ред е човек, който в най-добрия случай е самоук без политически опит, а в най-лошия – марионетка на руските интереси. И той ще се провали, започнат ли хората да съизмерват обещанията му с действителността."

Във връзка с намеренията на консервативната опозиция от ХДС за подписка срещу присъединяването на Турция към ЕС северно-германският всекидневник Любекер Нахрихтен отбелязва:

"Антитурският курс на ХДС няма нищо общо с политиката с чувство за отговрност и самочувствие. Както оше навремето с подписката на Роланд Кох срещу двойното гражданство са уместни опасенията, че се мобилизира според лозунга: ”Как можем да гласуваме срещшу чужденците?” Така се отравя обществения климат и ползата пак ще бъде по-скоро за десните екстремисти. В миналато това пролича при кампаниите на ХДС срещу търсещите убежище. Понастоящем на неонацистите, които и без това са в подем, надали може да се направи по-добра услуга. Аплодисментите от собствените християндемократически редици са по-скоро скромни. Не се ли увлече Меркел?"