Коментари са посветени също така на авариите в ядрените централи на енергийната компания Ватенфал и на дебата по предложенията на германския вътрешен министър Волфганг Шойбле за по-строги закони срещу тероризма.

За концерна ЕАДС всекидневникът “Генераланцайгер” от Бон пише следното:

“Ербус е все още на километри въздушно разстояние от нормална компания. Дори и след предизвестеното разместване на ръководните му структури, по-скоро козметична реформичка, политическото влияние остава голямо, дори твърде голямо. Все още Ербус и ЕАДС се водят на къса верижка от политиците в Париж и Берлин. А нито канцлерката Меркел, нито новия президент на Франция дадоха вчера в Тулуза да се разбере, че Ербус действително би могъл някой ден да бъде пуснат свободно на пазара. Сегашните жалки персонални рокади само продължават досегашните незавидни традиции”.

Подобно е и становището на дюселдорфския вестник “Ханделсблат”:

“В ЕАДС надали ще настъпи спокойствие. Защото основното зло на концерна се запазва за мениджмънта му. Постоянно разминаващите се интереси на крупните акционери трудно се събират под една шапка. Даймлер-Крайслер и френският медиен концерн Лагардер искат да печелят пари и курсът на акциите им да расте. Правителството на Франция за разлика от тях разглежда ЕАДС като инструмент на индустриалната си политика. Не едва след встъпването в длъжност на Никола саркози Франция изиграва силово своите 15 процента дял. Държавният едър акционер, който всъщност отдавна вече трябваше да е раздържавил концерна, все повече определя дневния ред и подтиква пред себе си индустриалците-акционери.”

Ето накрая по темата Ербус и ЕАДС и откъс от коментара на вестник “Кобургер Тагеблат”:

“Със само един пилот и един втори пилот се лети несъмнено по-лесно в бъдещето. Особено и поради това, че ангела Меркел и Никола Саркози се разбраха, че нито френската нито германската държава не разполагат с подчертана компетентност в сферата на корпоративната стратегия. Все още това взаимно уверение в бъдеща ненамеса е само на хартия. Ако договореностите се осъществят на практика, ако в бъдеще се стигне до отказ от влияние, намеса и интриги, ако доверието вместо недоверието се издигне в основен принцип, то тогава ЕАДС ще може отново да разпери по-широко криле и да полети нагоре”.

Вестник “Райн-Цайтунг”, излизащ в градовете Кобленц и Майнц се спира на поредицата аварии в АЕЦ на енергийния концерн Ватенфал и пише следното:

“Аргументационният градеж на ядреното лоби, което отново беше са наканило да се наложи в дебата по енергетиката, рухна. Вътрешнокоалиционният конфликт за отказа от ядрената енергия засега е прекратен. Бяха достатъчни прехвърчалите само две иски. Персоналните изводи във Ватенфал представляват опита за аварийно спасяване за целия брянш и за цялата технология. Ала те са твърде закъсняли. Както всеки собственик на АЕЦ, от Чернобил до Три майл Аленд и този концерн се опита да замаже мащабите на щетите и вредите както и погрешните реакции на централното си ръководство. Докато можеше”.

И накрая – мюнхенският “Зюддойче цайтунг” за усилията на вътрешния министър Шойбле /ХДС/ да наложи нови, по-строги закони срещу тероризма и острите политически реакции срещу неговите предложения:

“Шойбле пита, а по този начин поставя под въпрос цялата съдебна система, след което обяснява, че нямало нищо нередно в това да попита. Има обаче въпроси, които са предварително отровни. Ето защо реакциите, не само в ГСДП, са така остри. “Факторът хикс”, чрез който Шойбле иска да увеличи възможностите на валидните правни норми, се нарича “военновременно право”.