Преди два-три месеца едно от най-модерните медийни словосъчетания беше прескочилото от рекламите в политиката "2 в 1". Помните, става дума за едновременното провеждане на два вида избори, прието от всички, но отхвърлено от БСП и ДПС като част от тънките им сметки за изборна победа. Идеята се забрави. Има обаче основания да се реабилитира словосъчетанието, макар и изпълнено с по-различен смисъл.

Да живей международното положение

По принцип на много места, особено по на изток и по на юг, се забелязва склонност на властта преди избори да харчи повече. Колко повече - е донякъде въпрос на приличие. За днешната българска власт въпросът с приличието въобще не стои.

На всичко отгоре като дюшеш й дойде "щастливото" стечение на обстоятелствата в международното и вътрешното положение - изборите съвпадат със световната криза, която може да ни е привнесена отвън, но ние творчески ще я побългарим и ще я използваме като китайския й йероглиф, който означавал и възможност. Избори по време на криза – "2 в 1" или възможност за грандиозно предизборно харчене с осигурено алиби.

Кипи усилен и безсмислен труд

През последните месеци от всяко правителствено заседание се пръкваше по някое и друго решение за нови многомилионни разходи в най-различни държавни начинания. Донякъде условно те могат да се разделят на две основни категории.

В първата са директни разходи за съмнителни, ненавременни, да не кажем направо безсмислени и даже вредни дейности. Като безплатна почивка на море за пенсионери, малки общински проекти или двойно събиране на боклука в София. Целта е директно предизборна – омайване на избиратели или окепазяване на конкуренти, нещо като предварително купуване на гласове. Разбира се, покрай тази цел се постига и друга – парите отиват в "правилни" фирми-изпълнителки.

Към тази категория можем да причислим и харчове за предизборно печелене на време – като например абсолютно безсмисленото изгаряне на милиони във вид на газ за поддържане "изкуственото дишане" на Кремиковци.

Ако в първата категория се работи за оставане на власт, при втората става дума за доупотребяване на властта. Тук изборите са не цел, а водораздел. Понеже не се знае какво ще има отвъд него, се използват последните месеци за "оползотворяване" на мандата чрез стратегически проекти за дългосрочно усвояване. Схемите са по-сложни, парите са повече. От център за нанотехнологии и предприятие за възобновяема енергия, през индустриални паркове и подкрепа за голф-туризма, до сделки като тази за новата сграда на агенцията за приходите и държавния мултиплекс с частно участие. Да не забравим и най-големия залък – АЕЦ "Белене".

За кого играе държавата

И в тази категория стандартното алиби е борбата срещу кризата, в която държавата била длъжна да се намеси като инвеститор и директен играч на пазара. По света спорът за ролята на държавата в икономиката по принцип и в частност по време на криза продължава десетилетия в теорията. В българската практика обаче този спор отдавна е решен.

Намесата на държавата по правило означава липса на прозрачност, конкуренция, контрол, отчетност. Липса на ефективни резултати или на каквито и да било резултати. Освен безкрайно прахосване на публични ресурси. В сегашния случай прахосването е дирижирано насочване пак към любими отрасли и фирми.

Присъщата и изключително важна роля на държавата би трябвало да бъде да създава и стриктно да следи за спазване на правилата. Тук държавата сама нарушава правилата, така че в любимото си публично-частно партньорство сама се нарежда от страната не на публичния, а на частния интерес.

Ситуацията е като предизборен пир по време на криза. А властта изглежда като компания, която, преди да затворят или да я изгонят от кръчмата, пие като за последно. Защото има кой да плаща.