Не става дума за това, че партиите трябва да си плащат политическите реклами и клипове, които ще се излъчват по телевизията – очевидно е, че това би трябвало да струва пари. Става дума за съдържанието на чисто информационните журналистически материали. То също ще бъде платено.

Както обобщава сайтът „Отворен парламент“ - самото отразяване на кампанията е изцяло платено.

Така се оказва, че точно по време на предизборната кампания, когато медийната свобода е до голяма степен мерило за честността на самите избори, медийна свобода практически няма да има. Тя ще съществува на теория, но никой журналист няма да е луд да ви информира за нещо, което ще злепостави клиента на неговия работодател.

Купуване в съответствие със закона

Този феномен може да се определи като купуване на журналистика, но за разлика от купуването на гласове по време на избори, този процес не е незаконен. Напротив - самият Изборен кодекс го описва, а публичните фигури говорят за тази узаконена корупция като за регламент. Твърди се, че той е въведен не за да съсипе честността на изборите, а за да я насърчи, защото само ако в обществените медии има единни и регламентирани тарифи за всички, може да е сигурно, че кандидатите ще бъдат равнопоставени.

Тази ситуация не е създадена днес - тя беше плавно и неизменно прокарвана в 23-годишния преходен период. Тарифите растяха, достигайки рекордни нива през 2013 г. От 12 април нататък кандидатите ще трябва да плащат между 920 и 1150 лева за една минута репортаж по БНТ, като по-скъпата тарифа е тази за репортаж в почивните дни. Минута репортаж по Националното радио пък ще струва 300 лева. Според Асоциацията на Европейските журналисти в България цените в БНР са увеличени със 150 % спрямо цените по време на изборите през 2011 г.

Високите цени за репортажи в обществените медии са несъмнен знак за дискриминационно отношение към по-бедните кандидати в изборите. Очевидно е, че 100-годишната, добре организирана и заможна партия БСП има повече възможности да плати 1000 лева за един репортаж, отколкото инициативен комитет от млади идеалисти, които с мъка събират подписи, за да се явят за първи път на избори.

Тази ситуация се резюмира еднозначно: хората в България не са равнопоставени в правото си да бъдат избирани.

"Ласкавият" портрет излиза 4 000 лв.

И това е само единият проблем. Другият е, че е нарушен основен принцип в правото да си информиран. За да бъде честна една журналистика, тя трябва да спазва следното условие - хората, за които разказваш, не могат да ти плащат за разказа. Ако го правят, значи разказът ще е изкривен или непълен. А ако цялата тази порочна система е узаконена, значи журналистиката просто е била похитена от законодателството.

Как трябва да си обясним това, че по закон дискусиите по БНТ ще трябва да се плащат от самите участници? Цената беше поискана от БНТ и беше одобрена от Министерския съвет в първото заседание на служебното правителство – 180 лева на минута през работните дни /което е 20-процентно увеличение спрямо 2011 г./ Ако изобщо допуснем, че има смислени журналисти със смислени въпроси, а не просто фотогенични конферансиета, то как да си представим, че те ще си позволят да посочват на публиката противоречията или неяснотите на даден участник в диспута? Нали всеки от участниците ще е платил, за да бъде показан.

Търсачката Гугъл разширява почти до безкрай тези въпроси, като ги съотнася и към други медии. Според Изборния кодекс всяко издание е длъжно да депозира в ЦИК и Сметната палата рекламните си тарифи. Това са публични документи, от които се вижда, че съществуват тарифи за интервю с кандидата, за портрет на кандидата, а също и за репортаж. Този продукт свенливо се нарича „съвместна публикация“. Едно списание, например, беше определило, че кандидатите трябва да платят по 3 900 лева, за да им се публикува портрет. Не се уточняваше кой ще пише текста и какво би попречило на самия кандидат да опише себе си в трето лице.

Автор: Т. Ваксберг; Редактор: Б. Михайлова