Преди посещението на канцлера Шрьодер в Турция за шансовете на страната за
18 февруари 2004�акванията на двете страни:
Когато наскоро ръководителката на християндемократите в Германия Ангела Меркел се опита да убеди турците в привлекателността на едно "привилегировано партньорство" с ЕС тя се натъкна на категоричен отказ.
"До днес това за нас не беше тема на дискусии" - заяви премиерът Реджеп Тайип Ердоган по време на посещението на Меркел в Анкара и добави: Ние и не мислим затова, изключено е! От обкръжението на Ердоган обаче се чуват гласове, че по-късно може да се обсъди такъв вариант. Меркел обаче има разбираеми аргументи срещу приемането на Турция. Тя счита, че Турция със своите 70 милиона жители и производителност възлизаща само на 23 процента от средната за ЕС ще претовари финансовите възможности на съюза. Предвиденото разширяване за началото на май е достатъчно тежко и затова турците трябва да останат извън съюза, но техните усилия за реформи трябва да бъдат наградени с особено тясно партньорство. От турска гледна точка обаче това ще е твърде слаба утеха. Това е ясно и на канцлера Герхард Шрьодер, който е на посещение в Турция от неделя до вторник включително. Наистина може да минат още години до приемането на Турция, но Шрьодер е на мнение, че ако Анкара действително успее да изпълни политическите критерий, тогава и ЕС трябва да изпълни обещанието си и да започне преговори за приемане.
"От подписването на договора за асоциирано членство през 1963 година, т.е. преди 40 години на Турция отново и отново от всички германски правителства е заявявано, че има перспектива за влизане в ЕС. Пробудените очаквания не бива да бъдат разочаровани." Турция по традиция счита Германия за предмостие за влизането й в ЕС. От една страна поради приемането на гаст-арбайтери сега в Германия живеят около 2.5 милиона турци, а от друга Германия с голяма преднина е най-важният търговски партньор на Турция. Към тези факти се добавят и историческите връзки между двете страни - през Първата световна война това беше братството по оръжие, а по времето на нацизма Турция даде убежище на Редица преследвани германски учени, които й помогнаха да модернизира университетите си. За Ердоган обаче въобще няма да е нужно по време на посещението на Шрьодер да се позовава на миналото. Той има много по-добри аргументи да убеди канцлера да се застъпи за започване на преговорите за приемането на страната до края на годината. Дори и Амнести Интернешънъл вече говори за голям напредък в областта на човешките права. Освен това Ердоган хвърли на блюдото на везните цялата си политическа тежест за да облегчи изискваното от ЕС разрешаване на кипърския въпрос. Той ще покаже на Шрьодер, че очаква да бъде възнаграден за тези усилия. Освен това не само парламентаристите в Анкара искат да влязат в ЕС, но и 75 процента от населението е за. Приемането е важно обаче не само защото носи икономически изгоди, но то е въпрос на нацонален престиж. Още от основаването на републиката през 1923 година от Мустафа Кемал - Ататюрк страната е ориентирана към Европа.