Богинята с дългите, грациозно падащи върху гърдите й къдрици гледала спокойно усмихната, сякаш целият хаос наоколо нямал нищо общо с нея, а грозните дървени съндъци и разхвърляни инструменти не можели да помрачат ни на йота красотата й:

"Тя стоеше над всичко това. То не я засягаше ни най-малко и това страшно ме впечатли навремето",

разказа наскоро пред една от германските телевизии археоложката Хуберта Херес.

Плячкосаният от руснаците древен олтар се връща в Берлин

"Навремето" означава 1958-ма година. Преди точно половин век в Берлин се завръща прочутият олтар от Пергамон, върху който въпросната богиня е само една от общо 150-те фигури в човешки ръст. "Завръщането" в случая е въпрос на гледна точка и ако трябва да вземем последата спирка, то това е една ленинградска конюшна, пристройка към прочутия Ермитаж. В нея съветските войници укриват скъпоценната плячка, взета от разрушения и капитулирал Берлин.

Съюзническите войски, най-вече съветските, отвличат близо два и половина милиона произведения на изкуството от цяла Германия. За Москва това са вид репарации и реванш за разрушените от нацистите руски музейни ценности.

Берлинските музеи затварят врати още през 1939-та година и по радиото хвалят усърдието, с която младежите от Хитлерюгенд опаковат музейните експонати. Когато през 1941-ва година над Берлин започват да се сипят бомбите на съюзниците скъпоценните богатства се пренасят в бункерите, от които се изстрелват ракети срещу съюзническите бомбардировачи. Там ги намират съветските войски.

Част от "плячкосаното изкуство" продължава да е извън Германия

Дълго време никой не знае, къде са укривани експонатите. За така нареченото "плячкосано изкуство" Германия започна да говори едва преди десетина години. Дотогава темата е била по-скоро въпрос на тайни преговори или табу за широката общественост.

Част от това богатство е все още с неизвестен адрес някъде в Русия или пък вече показвано като руска собственост. Например съкровището от Троя, обитавало също берлински музей, се появава на бял свят едва през 1996-та година и сега е гордо представяно в московския музей Пушкин.

Огромният каменен олтар от Пергамон, смятан за едно от чудесата на света и изобразяващ битката на Зевс срещу гигантите, се завръща в Берлин още през 1958-ма година. Москва проявява жест на добра воля спрямо дирижираните от нея "по-добри" източногерманци.

Туристически хайлайт и ценнен източник на информация за изследователите

Този огромен олтар от първи век преди Христа е и до днес туристически "хайлайт" в германската столица, привличайки всяка година над един милион посетители в едноименния музей Пергамон. Впрочем музеят бил построен през 1912-та година специално за намерения от германски археолози в Бергама, тогавашната Османска империя, олтар.

Защо Берлин реши да отблежи тържествено 50-те години от завръщането на олтара? Отговорът на директора на фондацията "Пруско културно богатство" Херман Панцингер:

"Човек би трябвало да си представи музея Пергамон без олтара от древния Пергамон: една голяма празнота. Ето защо завръщането му, както и завръщането на много други музейни експонати е от огромно значение за нас. Те са не само магнит за туристите, но и са много важни за работата на изследователите".

Е, самите изследователи си позволяват да отбележат, че все още им липсват някои части от върнатите експонати и това им пречи, защото работят като в недовършен пъзел. Но това са подробности на фона на намиращите се все още в руски плен произведения на изкуството от редица германски музеи. Така че на Берлин не му остана нищо друго освен да отбележи с подобаващи речи на известни политици 50-та годишнина от завръщането на олтара от Пергамон, та поне така да припомни още веднъж косвено за "плячкосаното" изкуство.

Чий е олтарът от Пергамон?

Апропо "завръщане". Както казахме в началото, то е въпрос на гледна точка. А гледната точка на турското правителство е доста по-различна от тази на Берлин. Защото Анкара, а и най-вече кметът на турския град Бергама, където е намерен древния олтар, си го искат отдавна с мотива, че навремето бил "неправомерно" изнесен от Османската империя.

В Берлин обаче твърдят, че през 19-ти век германските археолози не само открили, но и спасили античното богатство от тогавашните обитатели на Бергама, които използвали каменните плочи за строителен материал. Освен това - казват в днешен Берлин - с турския султан навремето е бил сключен специален договор за транспортиране на олтара в Германия.

И макар шансовете на Анкара да си го върне да са равни на нула, спорът все още се появява отвреме-навраме с неизбежната въпросителна към него. За да припомня и за другите намерени в Турция и не съвсем легално изнесени от германски археолози богатства.

На всичко това богинята от каменния фриз на Пергамонския олтар гледа с вечната си тиха усмивка, така сякаш боричканията за собственост нямат нищо общо с нея. Така де - те са твърде земни и нищожни в сравнение с античната й хубост и недосегаемост.