“…и е страшно, майко, и весело…”

из стихотворението “Конници” на Никола Фурнаджиев

Министър председателят Бойко Борисов прикани от трибуната на Народното събрание всички българи да летуват в България, да останат и по празниците в страната. Защо не, след като страната е заприличала на обща трапеза, обзета от махленски дух: ако човек следи новините, ще се убеди, че и най-тревожните и най-нелепите “минават през стомаха”.

Дали предпразничната атмосфера и предстоящите почивни дни ни завихрят в подобно нездраво празнодумство или пък е от чувството за своеволие и безнаказаност, което владее българите не само предвид очакваното запролетяване, а изобщо, но всеки съдбовен за държавата въпрос се обсъжда тъкмо през “речника на трапезността”. Фалитът на КТБ, повлякъл огромни беди подире си, се замазва във всеобщ брътвеж, а казаното по въпроса от задграничния Цветан Василев е наречено от довчерашния му ортак Пеевски “притоплени манджи”.

"Пръжки, туршия, ракия и две кила фъстъци"

В откровенията Василеви също се прокрадват трапезни спомени, като обяд с Искров, за който обаче “банкерът на републиката” е получил амнезия. Пък и само той ли…? Чобанов, бивш финансов министър и настоящ депутат от ДПС, също не бил обядвал, дори “не спал за КТБ, спасявал банки”.

Но думата ни е не за орташките обеди и вечери, а за привнесения провинциален дух, за “к`вот било – било”, когато се говори по същностна обществена проблематика, засягаща и принципите на управление, и средствата на всички български граждани и данъкоплатци. Вслушайте се в думите, които решават бъдещето на пенсионната реформа, ориентирайте се в неяснотите, които назовават противопоставянето между частните пенсионни фондове и НОИ - едни полуистини срещу други, едни финансови и синдикални групи срещу други. От целия този брътвеж ще ви пламне мозъкът и ще станете раздразнителни като министъра на транспорта Московски, който се опитва да разясни себестойността на менюто за Авиоотряд 28 с всичките му “пръжки, туршии, ракии и две кила фъстъци”.

Всички са маскари

Махленско-трапезно-роднинско-панайрджийският тон се задава и от нездравите препирни и подмятания в парламента, където изясняването “кой кум, кой сват” между управляващи националисти и опозиционни националисти сякаш няма край. Ни по трибуна, ни в кулоари. Принос към омерзителната седянкова говорилня несъмнено има и претенциозният “дискурс” на ДПС и нахъсаността на минимум две, завладени от деструктивна логорея, депутатки.

“Преработено, разкостено и сервирано” от медиите, ехото на българския политически и обществен живот достига до всеки дом и създава уютното усещане, че и “онези горе са като тези долу, маскари”. Изобилната криминална хроника за десерт само го потвърждава.