В рамките само на 24 часа ЕС наложи санкции на България и вдигна стари санкции срещу Сърбия. В двата си доклада Еврокомисията констатира много сериозни пропуски на София в усвояването на европейските пари и безпомощност в борбата срещу корупцията и организираната престъпност, които засягат дори самото управление на страната. А след залавянето на Радован Караджич Брюксел с готовност отвори по-широко пред Белград вратата към еврочленството.

Връзката между тези две събития е не само в случайното съвпадение по време

Тя е най-вече съдържателна, защото и в двата случая става дума за последователното, спокойно и търпеливо прилагане на централните принципи на Европейския съюз. Колкото и банално да е, нека си припомним част от тях. Евросъюзът е проект за траен мир на континента, в неговата основа са демокрацията и правовата държава. Той не е елитен клуб, който безпринципно приема едни и отхвърля други. За да влезе една страна в Общността, достатъчно е да изпълнява определени изисквания. България ги изпълни и влезе, Сърбия все още е далеч, но направи първата крачка.

Като пълноправен член обаче България досега се държи неадекватно, почти ориенталски - и както политиците, така и гражданите в европейските страни (включително и българските) с възмущение казват: така повече не може. Трябва да се прекъсне достъпът на престъпни структури, на бандити и мошеници до политическите лостове и до европейските пари, трябва да се накажат виновните, а стотиците милиони най-сетне да стигнат до крайния си получател - до хората, които искат да стартират свой бизнес, да оправят фермата си, да купят нови машини, да използват модерна пътна инфраструктура.

И Брюксел действа в съзвучие с принципите си

твърдо, но дружелюбно, само в рамките на собстевните си правила и закони.

Абсолютно същата политика Евросъюзът води вече години наред към Сърбия. Да, вие сте европейска страна и имате място в нашата общност - казва Брюксел - но първо трябва да изпълните изискванията. И най-вече - да предадете на трибунала предполагаемите военнопрестъпници, защото случилото се по време на гражданските войни в Югославия не може да се забрави, защото жертвите искат справедливост, а европейската правна традиция иска правосъдие. Повечето страни в ЕС не се поколебаха да признаят Косово, независимо от опасността да предизвикат сътресения в Сърбия - просто защото и признаването на Косово беше техен дълг към собствената им традиция, история, към философията и убежденията на съвременна Европа: мир, демокрация, самоопределение. Вярно, че така европейците отстъпиха от свещените великодържавни правила за териториална неприкосновеност и суверенитет, но това същеврменно доказа, че ЕС е най-модерният политически проект днес и има невероятно бъдеще. Доказаха го и докладите за България, сближаването със Сърбия. Доказват го в крайна сметка дори тъй често критикуваните европейски чиновници и политици, които и през тези дни поддържаха максимална прозрачност, културен тон и цивилизовано отношение помежду си и навън. Мисля си, че и в България все повече хора оценяват и харесват всичко това.