Коментар на Уте Шефер:

Изгубеното доверие не може да бъде възвърнато само с едно телевизионно интервю. Преди въпросното му изявление 59% от германските граждани бяха на мнение, че той не е достоен за този пост. Едва 43% смятаха, че може да остане на него.

Извинения, но и оправдания

По време на интервюто президентът призна, че е допуснал грешки: във връзка с аферата с отпуснатия му частен кредит не се е държал достойно, несъвместимо с поста му на президент е било и да оказва натиск върху медиите да не публикуват подробности за случая. По другите щекотливи въпроси обаче Вулф не беше така самокритичен.

Близките му контакти с представители на икономиката и плащаните от тях негови летувания не били възползване от служебното му положение като бивш министър-председател на провинция Долна Саксония. Не бил нарушил нито един закон, твърди Вулф. Той демонстрира смирение и поиска снизхождение към допуснатите от него грешки.

Но всичко това не е ново по същество. И след 20 минути телевизионно интервю отговорите на неудобните въпроси не станаха много по-ясни. Има ли Кристиян Вулф онези достойнства, които са необходими за заемания от него пост? Действително ли неговите представи за това как трябва да изпълнява задълженията си съвпадат с тези на гражданите?

Едва ли. Защото дори онези, които желаят Вулф да остане президент, очакваха от него да прояви по-голяма самокритичност. Очакваха това от един човек, който преди време публично беше заявил: "Който принадлежи към елита на една страна, трябва безусловно да поеме тази функция: да служи за пример, да поема отговорност."

Свръхарогантен или просто наивен?

След публичното телевизионно изявление на Вулф е абсолютно задължително той най-после действително да докаже, че поема особената отговорност на своя пост и уверено изпълнява функцията си на морална и представителна инстанция, която е способна да служи за пример.

Той ще трябва не само да се поучи от грешките си, а и да работи упорито, за да успее да си възвърне доверието на гражданите. Те с право очакват, че човек, който е публикувал книга, носеща заглавието "По-добре истината", наистина да живее, мисли и действа съобразно принципа: "Най-важна е истината". Гражданите очакват това. И професионалният политик Кристиян Вулф го знае по-добре от когото и да било.

Толкова по-удивителна е поредицата от грешки, които направи дотук. Арогантен или наивен е бил, когато поднасяше на обществеността обясненията си на час по лъжичка, когато отправяше заплахи към журналисти и се опитваше да предотврати публикуването на щекотлив за него материал? Обясненията все още липсват. Вулф си остава президент в изпитателен срок.