Не е добър знак за една страна, когато президентът й бива избран при масивна съпротива. Снайперисти и специални части на полицията подсигуряват президентството, докато опозицията използва сълзотворен газ в пленарната зала на парламента и организира протести по улиците, за да предотврати избора.

Такава беше ситуацията в Косово, когато Хашим Тачи, настоящ външен министър и председател на най-голямата народна партия PDK беше избран за президент на страната.

Новият президент отдавна е една от централните фигури в политиката на Косово. Той беше един от важните водачи на Армията за освобождение на Косово по време на Косовската война и министър-председател на Косово през 2008 г., когато беше обявена независимостта на страната. И в сегашното правителство той играе ключова роля като председател на коалиционна партия и външен министър.

Равносметката на политиката от последните години обаче е доста мрачна. Сръбско-косовският конфликт не е решен, има изблъци на насилие, неразследвани военни престъпления, растяща корупция, бедност и масова емиграция.

По време на войната и след това

Хашим Тачи ще представлява страната във време, в което вътрешно-политическите фронтове между правителство и опозиция са втвърдени. След последните парламентарни избори през 2014 г. Косово е всъщност неуправляемо. Най-голямата ляворадикална опозиционна партия не признава независимостта и се стреми към обединение на Косово с Албания, а това би било кошмар за международната общност. Същата партия отхвърля категорично и диалога за нормализиране на отношенията между Сърбия и Косово. По този начин тя иска да предотврати споразумението за повече автономни права на сръбското малцинство в Косово.

От месеци насам парламентът е парализиран. Всички настояват за нови избори. Новите избори ще размесят картите отново, но едва ли ще дадат тласък на жадуваните реформи. Нито двете големи народни партии в управляващата коалиция, нито опозиционните партии имат убедителни отговори за решение на основните проблеми на страната. Освен това правителствената коалиция не беше съставена на основата на съдържателни вътрешни договорки, а на основата на пазарлъци. В центъра на вниманието бяха не действащи концепции и политически компромиси, а разпределяне на постове и сделката за президента. От тогава насам опозицията води непримирима борба срещу тази коалиция. Нито една от двете страни не е склонна на компромиси. Страната и нейните ръководни елити са изпокарани повече от всякога.

Проблематична фигура

При това Косово няма алтернатива. Само политическият елит може и трябва да намери решение на проблемите. Много важна роля играе президентът на Косово, който подобно на германския модел, се избира от парламента и трябва да има надпартийна и представителна функция. Съмнително е дали това ще се удаде на новоизбрания държавен глава Хашим Тачи. Той минава за безкомпромисен и автократичен. Говори се, че в подхода си към съперниците е готов да разпалва конфликти, вместо да ги уталожва.

Както казва опозицията, един такъв човек не може да бъде интеграционна фигура. Освен това Хашим Тачи е обвиняван в корупция и връзки с организираната престъпност. Не на последно място името му се свързва с един доклад на Съвета на Европа за нелегална търговия с органи и участие в поръчкови убийства по време на Косовската война. Тези обвинения витаят във въздуха от години, но досега не са доказани юридически.

Под въпрос е до каква степен висшите представители на политическия елит имат интерес от юридическото изясняване на вероятните военни престъпления. Защото планираният извънреден съд би могъл да вземе на мушката също и водещи политици от правителствените и опозиционните партии.

Косово се нуждае при това спешно от вътрешно помирение и политика на консолидация. Младата държава има да изпълнява още много задължения: на първо място да даде повече права на сръбското малцинство, да направи компромиси в диалога със Сърбия и не на последно място да осъществи много икономически и правни изисквания в процеса на трансформация.

Ако Хашим Тачи иска да представя успешно своята страна, той трябва като президент да настрои политическите сили и гражданите за Косово към диалог, за компромиси и общи усилия. Ако това не му се удаде, по-нататъшният хаос е предвидим. И тогава целта Европа се отдалечава още повече.