Подобни момичета и жени имат нелек живот в Мароко. В обществото те минават за "омърсени" и не могат да разчитат на никаква помощ от никого. Фатима Зара е една от тях. "Моята история е тъжна", казва тя. Още нямала и 20 години, когато забременяла. Влюбила се в приятел от детските години, който искал да се оженят. След като разбрал, че е бременна, забравил всичките си обещания и я изоставил. Фатима споделила с майка си, че е бременна. "Тя ме погледна, заплака и каза: Защо ми причини това?", разказва Фатима. Майка ѝ я изпраща при Айша Ех-Хена.

76-годишната правозащитничка е известна в цялата страна. От над 30 години тя се бори за правата на неомъжените майки. В основаната от нея неправителствена организация "Женска солидарност" момичетата изкарват тригодишно професионално обучение, получават заплата, имат покрив над главата си и се грижат за децата си. Въпреки това животът на тези момичета е труден, казва Айша. "Параграф 446 от закона казва, че децата, родени „в разврат”, са копелета и си остават такива цял живот дори и бащата по-късно да припознае детето. Този закон съществува и до днес, а сме вече в 2016 година", казва тя.

Отхвърлени и дискриминирани

Навсякъде, където се изисква представяне на акт за раждане, веднага става ясно кое дете е родено извънбрачно. Тези деца биват дискриминирани цял живот. В училище, в университета, или при търсене на работа. Бащата не е задължен да плаща издръжка, нито да се грижи за извънбрачното си дете, дори да е признал бащинството.

Правозащитничката казва, че много често извънбрачните деца остават на улицата, принудени са да проституират, а някои от тях се самоубиват. Момчетата пък започват да мразят своите майки и жените изобщо. "Дяволски кръг, но срещу него трябва да се борим", казва Айша Ех-Хена. Тя смята, че това може да стане чрез повече сексуална просвета. Държавата обаче изобщо не полага никакви грижи и жените не получават никаква подкрепа.

Ислямистите в Мароко мразят правозащитничката заради нейния ангажимент към неомъжените майки. Обвиняват я, че по този начин насърчавала проституцията. Повечето от обикновените хора по улиците на Казабланка обаче я обичат. Жените я прегръщат и се отнасят към нея с подчертано уважение. Айша разговаря с всички, без значение дали са ислямисти, леви, или просто хора от улицата. Казва, че два пъти е била и при краля. С успех? "С ограничен успех", признава тя.

"Мароканците трябва да променят манталитета си. Мъжете трябва да разберат, че сексуалната свобода не важи само за тях. Аз бях първата жена в Мароко, която открито заговори за тези проблеми. Но имам чувството, че говоря напразно", казва Айша.

Младата майка Фатима изпитва този двуличен морал на собствения си гръб. Съседите не я поздравяват. Гледат с лошо око на 10-месечното ѝ бебе и я обиждат по улицата. Братята и сестрите ѝ не я посещават. Никой не я поздравява за бебето. Това е тема табу. Фатима е прекъснала контактите си с биологическия баща на детето, защото той не искал да се подложи на тест за бащинство. "Той не се интересува от собственото си дете. Свободен е да прави каквото си иска, а това не е честно, не е честно!", казва тя и признава, че твърде често се чувства безкрайно самотна.