Става все по-лошо: ултранационалистически банди в Украйна са взели на мушка ромите. И ги тормозят редовно. Последното брутално нападение - шестото само за два месеца - завърши с убийство. А сред ранените има и едно дете.
Реклама
Атаката дошла като гръм от ясно небе - малко преди полунощ маскирани нападатели, въоръжени с ножове, нахлули в ромския бивак с викове "Цигани, покажете се!" и напълно унищожили палатковия лагер. Нападението, извършено на 23 юни в гориста местност край украинския град Лвов, продължило само няколко минути и завършило с един убит и четирима ранени, двама от които тежко. Жертвата е 24-годишен мъж, а сред ранените има и едно 10-годишно дете.
"Атакуваха ни с дълги ножове и през цялото време крещяха, че ще ни убият. Нападаха всекиго, който се изпречваше пред очите им", сподели пред ДВ 19-годишният Рай, който също е пострадал при нападението. Рай е брат на 24-годишния Давид, загинал при бруталната атака.
Все повече нападения срещу роми
Дотук полицията е идентифицирала осмина предполагаеми извършители - седем младежи на възраст между 16 и 17 години и един 20-годишен мъж, за когото се предполага, че е главатар на бандата. Всички те са местни хора. Ако бъде намерен за виновен, организаторът на нападението може да получи доживотна присъда, а сподвижниците му ги грози до 15 години затвор.
Всичките предполагаеми извършители са членове на радикалната група "Трезви и гневни младежи", която досега не е била известна на властите, заяви пред ДВ говорителката на полицията в Лвов Свитлана Доброволска. По думите ѝ, не полицията, а украинските тайни служби СБУ са отговорни за следенето на потенциално опасни радикални групировки. Шефът на службите Васил Грицак предположи на свой ред, че зад нападението в Лвов "може да стои Русия". Доказателства обаче не бяха представени.
В социалните мрежи групата се самоопределя като крайнодясна. Тя фаворизира нацистката символика и крайнодясната идеология, а членовете ѝ се обявяват срещу консумацията на алкохол и наркотици.
От началото на годината в Украйна са регистрирани десетки нападения и случаи на открити заплахи срещу представители на ромското и на други малцинства. "Напоследък тези нападения много зачестиха, а на полицията очевидно ѝ липсва воля да се бори срещу тях", заяви за ДВ Дмитро Швец, един от адвокатите на ромите, пострадали при нападението край Лвов. Шефът на украинската полиция Серхий Князев също признава, че нападенията срещу роми са зачестили. Според него обаче, правоохранителните органи взимали всички необходими мерки.
Само през последните два месеца в Украйна се стигна до шест брутални нападения срещу роми. Това край Лвов е първото, завършило с убийство. По-рано този месец крайнодясна група, наричаща се "Национални бригади", разтури ромски бивак в столицата Киев и принуди обитателите му да избягат. Подобни нападения имаше също в западния украински град Тернопил и в едно село близо до Лвов.
Кметът на града Андрий Садовий настоява за повече превантивни мерки от страна на полицията. Но говорителката на Лвовската полиция Свитлана Доброволска твърди, че такива мерки вече се взимат. И че властите работят заедно с местната ромска общност за предотвратяването на подобни нападения в бъдеще.
"Последен предупредителен сигнал"
По данни на Съвета на Европа, ромската общност в Украйна наброява около 260 хиляди души. След нападението в Лвов генералният секретар на Съвета Торбьорн Ягланд отправи ясен призив: "Сега е много важно всички отговорни лица - политици, местни управници, полицейски ръководители - да се мобилизират и да дадат адекватен отговор на това насилие, което изглежда е обхванало цяла Украйна".
От правозащитната организация "Хюман райтс уоч" заявиха на свой ред, че това е последен предупредителен сигнал към украинската полиция да вземе решителни мерки срещу този вид престъпления. А пълномощничката на германското правителство по въпросите на човешките права Бербел Кофлер каза, че очаква "пълно разследване на това ужасно престъпление, както и наказания за неговите извършители". Посолствата на САЩ и Канада в Киев също осъдиха насилието и настояха да бъде потърсена съдебна отговорност от извършителите.
*****
Разгледайте и тази фотогалерия за геноцида над ромите в нацистка Германия:
Забравеният ужас: геноцидът над ромите
Те живеят в Европа от над 700 години. Но в нацистка Германия синтите и ромите се превръщат в жертва - изолирани, насилствено стерилизирани, избивани. Дълго време след 1945 се отричаше, че ромите са били преследвани.
Снимка: Dokumentations- und Kulturzentrum Deutscher Sinti und Roma
В служба на народа и родината
През Първата световна война много германски роми се сражават в служба на Кайзера, а след 1939 г. - и за Вермахта. През 1941 г. Върховното командване решава по расови и политически причини да освободи от активна военна служба "циганите и хората със смесена циганска кръв". Алфонс Ламперт (на снимката) и съпругата му Елзе впоследствие са депортирани в Аушвиц, където намират смъртта си.
Снимка: Dokumentations- und Kulturzentrum Deutscher Sinti und Roma
В името на науката
Медицинската сестра Ева Юстин научава романес, за да си спечели доверието на ромите. Като асистентка на расисткия изследовател Роберт Ритер тя обикаля цялата страна, за да снема биометрични данни за хора от малцинствата. Регистрацията им като роми или от ромски произход става предпоставка за геноцида срещу това малцинство. Проучвани са родословните им дървета и кръщелните им свидетелства.
Снимка: Bundesarchiv
В лагери зад бодлива тел
Към края на 1930-те години на много места започват да изолират ромските семейства в лагери - както на тази снимка от Равенсбург. Тези места са били опасвани с огради от бодлива тел и са били охранявани от водачи с кучета. Никой не е имал право да напуска лагера. Домашните животни са били умъртвявани, а хората е трябвало да извършват принудителен труд. Мнозина са били насилствено стерилизирани.
Снимка: Stadtarchiv Ravensburg
Масови депортации
През май 1940 г. ромски семейства са подкарани по улиците на Асперг към гарата, където са натоварени на влакови композиции и депортирани в окупираната от нацистите Полша. В сводката на криминалната полиция е записано: "Евакуацията премина гладко". Повечето депортирани са тръгвали на явна смърт - умирали са в трудовите лагери или в еврейските гета.
Снимка: Bundesarchiv
От училищната скамейка - направо в Аушвиц
Тази снимка показва Карл Клинг с неговия клас в Карлсруе към края на 1930-те години. През пролетта на 1943 г. той е изведен направо от класната стая и депортиран в "циганския лагер" в Аушвиц, където по-късно намира смъртта си. Оцелели от Холокоста свидетелстват, че още преди депортациите ромските деца са били изолирани от съучениците си и на практика отстранени от учебния процес.
Преследвани в цяла Европа
Навсякъде, където нацистите са имали думата, синтите и ромите са били преследвани - затваряни в "цигански лагери" или в гета, депортирани и умъртвявани в лагерите за масово унищожение. Смята се, че по този начин са били избити към 500 000 синти и роми - разстреляни или умъртвени с газ. Много други умират от глад и болести или вследствие на медицински експерименти и всевъзможни насилия.
"Навсякъде мъртъвци"
"В бараките, побиращи около 200 души, често бяха натъпквани по 800 и повече", спомня си Елизабет Гутенбергер, която нарича това място в Аушвиц "истински ад". "Циганският лагер" в секция B II се състоял от 40 бараки, а един от блоковете бил "тоалетната за целия лагер". Франц Розенбах, тогава 15-годишен, заставян да извършва принудителен труд, си спомня: "Централната алея беше осеяна с мъртъвци".
Снимка: Staatliches Museum Auschwitz-Birkenau
"Глава на 12-годишно дете"
Зловещият лекар на СС Йозеф Менгеле изтезавал безброй затворници - обезобразявал трупове на деца, заразявал пациенти с опасни вируси, изследвал двойки-близнаци, умъртвявал хора с инжекции право в сърцето. Д-р Менгеле изпращал редовно в Берлин човешки органи или части от човешки тела. През юни 1944 за Берлин заминала глава на 12-годишно дете. Менгеле така и остава неосъден за престъпленията си.
Снимка: Staatliches Museum Auschwitz-Birkenau
Пепел от мъртвите
Концлагеристите страдали от глад, жажда, студ, болести и брутално насилие. Първи умирали децата и възрастните, болните били изпращани в газовите камери, а труповете били изгаряни. В "циганския лагер" в Аушвиц-Биркенау се виждал пушекът и се усещал мирисът от крематориумите. Пепелта от мъртвите била изхвърляна в езера, край които близки на жертвите днес полагат цветя.
Снимка: DW/A. Grunau
Ромите не дочакват освобождаването на Аушвиц
На 27 януари 1945 г., когато Червената армия стигнала до Аушвиц, в лагера войниците открили и много деца-затворници. Освобождаването обаче идва твърде късно за ромите: още през нощта срещу 3 август 1944 всички обитатели на "циганския лагер" били изпратени в газовите камери. На другата сутрин в бараките били открити две ромски деца. Тази "допълнителна пратка" също стигнала до газовите камери.