МВФ публикува полугодишния си доклад за световната финансова стабилност. Главен акцент в доклада е опасността, идваща от натрупаните огромни дългове в държавните сектори на развитите държави, които според МВФ лесно могат да предизвикат нова фаза на финансовата криза. Институцията казва, че световната финансова система и икономиката бавно се възстановяват, но „безпрецедентната държавна интервенция”, която ги закрепи, е оставила тежко наследство и започва да се проявява в кризи като гръцката.

Глътка въздух за банките

На пресконференция за доклада директорът на финансовия отдел на МВФ Хозе Винялс заяви, че независимо от подобрения финансов климат рисковете остават високи: „Световната финансова стабилност все още не е гарантирана, икономическото възстановяване е неустойчиво, а разчистването на банковите баланси не е приключило.”

Новините за състоянието на банковата система са донякъде окуражителни. МВФ е намалил оценките си за очакваните банкови загуби от 2.8 трилиона долара на 2.3 трилиона - т.е. с 500 милиарда долара по-малко в сравнение с прогнозата от октомври миналата година. Оценката за загубите в еврозоната е намалена от 814 милиарда на 665 милиарда долара. В доклада се казва, че банките в САЩ и Европа вече са по-добре капитализирани.

Но ред банки имат „скрити слабости” заради недостатъчни капиталови буфери и високи рискове за активите, каза Хозе Винялс: „Навсякъде по света банките ще имат трудности с финансирането, защото са изправени пред вълна от задаващи се погасителни срокове, включително на 5 трилиона долара, дължими през следващите три години”, подчерта Винялс. МВФ смята, че в резултат на този натиск възстановяването на кредитните потоци ще е бавно, неравномерно и с негативни последици за икономиката.

Дългове като по време на война

Главните опасности за финансовата стабилност идват най-вече от натрупаните гигантски дългове в държавния сектор. Въпреки че фискалната криза в Гърция привлече най-много внимание, на огромни рискове са изложени бюджетите и на други европейски държави, каза Хозе Винялс:

„Развитите държави сега имат най-високите нива на дългове от Втората световна война насам, само че без да е имало световна война. Ако не бъдат потърсени решения за наследството от сегашната криза и за новите бюджетни рискове, съществува голяма опасност възстановяването да бъде подкопано, а финансовата криза да продължи, навлизайки в нова фаза”, заяви финансистът.

Според МВФ Гърция, Португалия, Испания и Италия са новите най-големи източници на риск. В доклада България, заедно с Румъния и Унгария, е посочена сред източноевропейските държави, които по силата на ред фактори са най-чувствителни към дестабилизиращия ефект на външни бюджетни проблеми. Над Източна Европа е надвиснала и една друга опасност: нарастването на броя на просрочените дългове. Това важи с особена сила за България, където броят на просрочените дългове ще достигне през 2010 г. пикови стойности.