В книгата "Тлъстите години - защо Германия я очаква блестящо бъдеще" известните германски икономисти Берт Рюруп и Дирк Хайлман представят и една прогноза за развитието на световната икономика през 2030 година. Според тях през 2030 година САЩ ще имат най-висок брутен вътрешен продукт /БВП/, а непосредствено след тях ще се нареди Китай, следван от Япония и Индия. Германия, която в момента е четвъртата по големина икономика в света, се класира на шесто място - след Бразилия. "Ако се формира нова група Г-7, в нея ще влязат всичките четири бързоразвиващи се страни и само три от стария състав на Г-7", пишат икономистите.

Според директора на Германския институт за политиката на развитие Дирк Меснер, 21-ви век няма да бъде доминиран от Запада. "От началото на индустриалната революция през 1840 година до 1960 само две икономики са се развивали по-бързо от западните индустриални държави. Това означава, че индустриалната революция е довела до разцвета на Запада, приобщавайки впоследствие и останалия свят. Но през последните 20 години 75 развиващи се страни са се развили два пъти по-бързо от старите индустриални държави", обобщава Меснер.

Китай тича напред, но политиката го дърпа назад

Глобализацията доведе до изравняване на позициите между страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ и бившите развиващи се страни. Меснер не се съмнява, че през 2030 година китайската икономика ще бъде най-могъщата в света. Затова пък критикува факта, че политическата либерализация там силно изостава от икономическото развитие.

Това също носи опасен заряд, като се има предвид, че Китай постепенно повишава благосъстоянието на населението си, а то започва да усеща новата си сила и да предявява нови претенции за политическо участие. "Ако погледнем в историята, ще видим, че освен няколкото икономики, базирани на петролните си богатства, няма друго стопанство, което да реализира брутен социален продут от над 7 000 долара на глава от населението и въпреки това да си остава автократично", казва Дирк Меснер.

А другите?

Над Европа витае неизвестност. Що се отнася до сегашната дългова криза, германските експерти Рюруп и Хайлман прогнозират, че държавите ще овладеят банките и финансите си. А ако това не стане и еврозоната се разпадне? "За Европа това ще бъде сериозен провал в икономическо отношение. Европа ще има нужда от минимум 10 години, за да се възстанови. Подобно развитие ще засегне обаче и световната икономика", твърди Дирк Хайлман.

Африканският континент все още не е засегнат силно от дълговата криза на индустриалните държави. Африка има годишен стопански ръст между 5 и 7 процента. Би било неразумно да се твърди обаче, че Африка бележи стопански бум, смята Хайлман. Все още стопанският растеж в Африка зависи от ресурсите. "В миналото често ставахме свидетели на бум на ресурсите, но приходите от тях винаги водеха да корупция и много често до конфликти. Икономистите наричат това развитие "проклятието на ресурсите", казва Дирк Меснер.

Непредсказуемите фактори

Подобно проклятие е надвиснало и над Латинска Америка, където икономическата динамика се базира на бума на ресурсите. Въпросът е дали ще се удаде на Латинска Америка да прехвърли печалбите си и към социалното развитие. Понастоящем Латинска Америка е континентът с най-голямо неравновесие при разпределението на благата. Учените очакват, че и през 2030 година Бразилия ще остане доминиращата сила в региона. "В нашия сценарий Латинска Америка ще се развива добре, но не толкова динамично като Азия", казва Хайлман.

Всички прогнози и предвиждания обаче могат да бъдат зачеркнати с един замах от следния непредсказуем фактор - климатичните промени. А как ще изглежда светът през 2030 година, зависи и от това дали правителствата ще успеят да овладеят ефектите от глобализацията чрез международно сътрудничество. Към тези ефекти учените причисляват климатичните промени, световната търговия, международните финансови пазари и миграцията.

Bert Rürup, Dirk Heilmann: Fette Jahre - warum Deutschland eine glänzende Zukunft hat

Автор: Ж. Данхонг, К. Цанев; Редактор: Б. Узунова