1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Прекатурената българска кола

21 юни 2011

Жертвите по пътищата на България са само един от многото знаци на голямото нравствено мазало, в което е затънало до шия обществото ни. Защо е това масово незачитане на ценността и смисъла на човешкия живот?

По кривите пътища на безценностна БългарияСнимка: Fotolia/Christian JACQUET

Коментар от Мирела Иванова:

По заповед на министъра на транспорта Ивайло Московски стартират извънредни проверки на целия автомобилен парк у нас.” Из вестник Новинар

Вече дни наред живеем под знака на трагичната катастрофа на магистрала “Тракия”. Сега ще се извършат десетки експертизи, ще започнат проверки, а петимните за сензации медии ще продължат да разнищват съдбите на загиналите и на спасителите, додето се изчерпа и тази поредна говорилня. Без да сме усвоили каквито и да е обществени или лични поуки. Има такава поговорка: “Прекатури ли се колата, пътища много”. Ако се замислим, ще установим, че все по-често се прекатурва някоя нашенска кола – и не само в буквалния смисъл.

На гроба на битието ниСнимка: Fotolia/Kevin Kratka

Но първо да се вгледаме в него и конкретните му измерения: през изминалите след катастрофата няколко денонощия броят на жертвите от пътно-транспортни произшествия вече е удвоен и този факт не се дължи нито на лошите пътища, нито на остарелите коли. “Нисан” изминава осемдесет метра спирачен път по здрава настилка на прав участък и осъмва с два трупа в нивите. З3-годишна шофьорка на ново “Ауди” отнася 12-годишно момиченце на пешеходна пътека в Бургас…

Отговори отвъд статистиката

За да не продължаваме черната статистика, си задаваме въпроса: Не се ли е променило нещо в отношението на българите към живота въобще? Смятат ли го за ценен, все едно свой или чужд, животът е единствен и уникален… Така достигаме и до преносния смисъл на прекатурената българска кола. Натоварихме я с премного социална депресия, всекидневно и безизходно отчаяние, политически цинизъм и морална разпасаност и резултатите, твърде горчиви, уви, са налице.

Жертвите по пътищата на България са само сред многото знаци на голямото нравствено мазало, в което е затънало до шия обществото ни. Без авторитети и ориентири, без елементарна сигурност хората съществуват ден за ден, все по-омерзени от битието си, все по-безпомощни в собствената си държава. Нестихващите скандали в съдебната система и откровеният гьонсуратлък по високите й нива, олицетворяван ту от една, ту от друга посредствена персона, превръщат липсата на правосъдие в норма.

ЗатъванеСнимка: Fotolia/fotofrank

Много липси - хилаво общество

Предстоящите избори строят сцена, върху която дефилират всекичасно политически палячовци, ченгета от всякакъв ранг и калибър и други всевъзможни омаскарители и псувачи. Трудно е да се съзре и провиди някакво градивно начало, да се прозре перспектива или програма, която предизвиква обществена енергия, или пък мотивира активните обществени групи да запретнат ръкави и заработят за бъдещето.

Защото и в бъдещето, като и в настоящето все ще изникнат с безапелационна наглост я някоя Владимира, я някой Лъчезар, я трети наш другар и коленопреклонен партиец, които да обезсмислят правила и норми, почтеност и достойнство, разум и здравомислие.

По пътищата на България хората катастрофират безразсъдно и налудничаво, защото преди това в същността им е прокънтяла страшната ценностна и нравствена катастрофа, за чиито необратими последици все по-рядко се сещаме и почти не говорим.

Автор: Мирела Иванова, Редактор: Александър Андреев

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ