„Отначало не исках изобщо да зная дали съм серопозитивен“, спомня си Герхард Малхерек. Лошата новина все пак го застигнала – преди точно 34 години. През 1986 той е един първите в Кьолн, на които е поставена диагнозата СПИН.

Вирусът, който причинява това заболяване, атакува имунната система на организма. По данни на СЗО, ако не се приложи лечение, болестта обикновено завършва със смърт – по правило около три години след като е диагностицирана.

Всеки може да се зарази

Болестта СПИН беше открита за първи път през 1981 година в САЩ у хомосексуални мъже. Тъй като вирусът ХИВ се предава чрез телесни течности, най-застрашени са именно хомосексуалните мъже, които практикуват анален или орален секс. Да се зарази от СПИН обаче може всеки - независимо от сексуалната си ориентация.

През 1980-те години вирусът бързо се разпространи из целия свят и предизвика една от най-тежките епидемии в досегашната история на човечеството. По онова време диагнозата „СПИН“ все още означаваше смъртна присъда, спомня си Малхерек.

Дълги години Кьолн е центърът на западногерманското хомосексуално движение. По онова време Малхерек е един от многото, у които е открит ХИВ-вирусът. Той разказва, че цели шест години нямал желание за живот, нито пък излизал от дома си. Макар да живеел заедно със своя приятел, двамата не водели никакъв сексуален живот.

Стигмата ХИВ 

Малхерек взимал медикамента AZT, за да държи вируса в шах. Хапчетата трябвало да се пият на всеки четири часа – и денем, и нощем. „Постоянно ми беше лошо, усещах силен метален вкус в устата“, спомня си той. Но изтощението и другите симптоми не са всичко. Още по-неприятна е стигматизацията на болните от СПИН от страна на обществото, която съществува и до днес. Малхерек не винаги имал смелостта да признае, че е болен от СПИН. В крайна сметка потърсил подкрепа от Организацията за помощ на болните от СПИН, за която той работил на доброволни начала в продължение на 13 години. Преди 20-ина години получил федералния кръст за заслуги за ангажимента си в полза на болните.

Много от приятелите му обаче починали. „По онова време си отидоха неимоверно много хора“, казва Малхерек. „Стигна се дотам, че взех да се питам: Защо аз още съм жив? На този въпрос все още нямам отговор“.

Днес в Германия сравнително малко хора се заразяват с ХИВ-вируса. В актуален доклад на института „Роберт Кох“ се изказва предположението, че в Германия сега има малко над 90 000 души, заразени с вируса на СПИН. През миналата година е имало 2600 нови инфекции – т.е. малко повече спрямо предходната година.

През 1980-те години консервативните правителства в САЩ и Великобритания, ръководени съответно от Роналд Рейгън и Маргарет Тачър, отказваха да помагат на заразените от СПИН, защото те сами си били виновни за начина си на живот. А болестта беше представяна като някакво наказание свише на хомосексуалните. В Германия също е имало стигматизация на болните от СПИН. „Имаше хора, които ни сочеха с пръст. Мнозина от нас тогава не можеха да си наемат жилище под наем“, спомня си Малхерек, който обаче лично не се е сблъсквал с подобен проблем.

38 милиона болни от СПИН

По повод Световния ден за борба със СПИН, отбелязван на 1 декември, германската Централа за здравна просвета и Организацията за помощ на болните от СПИН подеха нова кампания срещу стигматизацията на заразените. А тази стигматизация съществува и днес. Актуално допитване показа, че почти всеки пети в Германия не желае да работи в един офис с човек, който е серопозитивен. Малхерек имал късмет в това отношение: шефът му проявявал разбиране за състоянието му. Когато в началото на 1990-те години болестта му се развила тежко, Малхерек се пенсионирал по болест – едва 40-годишен. Неговият партньор, който е американец, дори се преместил да живее в Германия – заради по-добрите здравни грижи, които страната полага за серопозитивните.

Междувременно ситуацията на болните от СПИН е значително по-добра, отколкото в първите години на пандемията. Диагнозата СПИН – поне в Европа – вече не е равнозначна на смъртна присъда. Близо 38 милиона души в света живеят с болестта.

Тя все още е нелечима, но има медикаменти, с които инфекцията може да бъде успешно потисната, така че хората с вируса ХИВ могат да водят съвсем нормален живот. А има и медикаменти, които предотвратяват заразяване с вируса. В много страни по света те са безплатни, включително и в Германия.

"Ако тогава имахме това, което ползват пациентите днес, щяха да ми бъдат спестени много страдания“, казва Малхерек и добавя: „Но аз съм свикнал вече. Имах хубав живот“.