Никак не обичам заигравки с думите. Като тази, която направих, написвайки заглавието. Тия каламбури и заигравки бяха твърде характерни за лайфстайл списанията, в които през деветдесетте години пишеха глезените дечица на висшите служители от Държавна сигурност. Тези, които се готвеха да харчат насериозно парите, спестени от татковците им. И затова (като малки хиени, играещи си с оглозгания крак на някой бивол) те игриво пишеха за парите, за стоките и за стила на живот, който се готвеха да заживеят. Живот с много кинти.

Лайфстайл made by Държавна сигурност

Помните навярно тези списания. В тях децата на полковниците и майорите говореха с веселоват и много тежкарски, небрежен тон за маратонки, струващи триста долара и за това, как тези маратонки са идол, достоен за издигане в култ. Хлапета, които харчеха парите на татковците си и определяха кой стил на живот е наистина готин. Кой стил е куул, ако го кажа на техния език.

Към тези вече пораснали хлапета и към списанията им аз изпитвам такова чувство, каквото изпитвам към мъха, който намирам сутрин в пъпа си. Неопределено чувство.

Но все пак аз се изкуших и написах това заглавие. Защото темата ми е толкова лайфстайлска, че ми е трудно да напиша друго.

Клетият старец! На маймуна го направиха!

Дядо Киледа.

Причината да пиша за него е един плакат. Видях го в мола. На него имаше един съвсем обичаен дядо Коледа. Но беше обърнат с гръб. Когато видиш на плакат човек, който е обърнат с гръб, веднага ти минава мисълта, че той напуска някакво местопрестъпление. Усещаш тежестта на съвестта му - просмукана с кръв като груб вълнен пуловер на случайна жертва.

И действително, на плаката пишеше: Дядо Коледа – готов за престъпления!

Ха! Ха ха ха! Казах си аз.

Дядо Коледа... Замислих се. Какво ли не правиха в последните години (в последния век да го кажем направо) с клетия Дядо Коледа!

Беше на първо място рекламно лице. На Кока Кола като начало. Но за България той, под псевдонима Дядо Мраз, беше рекламно лице и на братския Съветски Съюз. И идваше (доколкото си спомням) някъде оттам: от Таймир или от Колския полуостров. Дааа, тогава той не идваше, както сега от Лапландия, тя по онова време изобщо не съществуваше в нашите представи. Идваше от братската съветска страна, от братската тайга и от приятелската слънчева тундра. Където, като се замисли човек – най-вероятно е бил в трудов лагер заедно с джуджетата.

Колко ли неща не му минаха през главата на горкия Дядо Коледа през миналия и през настоящия век!

И какво от това, ще си каже човек.

Ей сега ще ви отговоря.

Колко пари могат да се изцедят от Дядо К.?

Но първо нека ви напомня, че Свети Никола Мирликийски, тоест - роденият в град Мира, провинция Ликия в Анадола, първообразът на всички дядовци коледи по света... та Никола Мирликийски цял живот е славил Бога и помагал с всичките си сили на бедните хора. Не съм чел никъде да е бил готов за убийства.

А сега нека ви кажа защо ме притесни този плакат и въобще – безбройните контексти, в които влиза белобрадият дядо.

Защото аз, както и моите малко по-образовани връстници, пък и хората на по-висока възраст, тоест всички, преживели социализма и научили се да бъдат насмешливи и скептични към всичко, всички ние веднага ще разберем шегата. Ще разберем колко е идиотско, но всъщност и смешно, дядо Коледа да бъде представен като престъпник. Моите врели и кипели хора ще се засмеят на цялата налудничава ирония в това, че дядо Коледа се явява в някаква комедия като сериен убиец. Но какво ще разберат от това децата?

Цялото това нещо е постмодернизъм. Казвам си аз. Стойностите вече са поставени под тотално съмнение. И няма никаква йерархия за тях. Няма възвишено, както няма и низко. Има добре продаващо се и зле продаващо се. И като продължа да мисля: дали дядо Коледа е светец или сериен убиец, не е от голямо значение в съвременната човешка ситуация! Не казвам: „за нашето общество” или „за модерния човек”; казвам именно – за съвременната човешка ситуация! Откъде идва дядо Коледа – също няма значение. Важно е колко пари ще спечелят компаниите, които го използват за рекламно лице. Важно е колко ще спечелят филмите с негово участие.

И така, ако филмите с дядо Коледа като добър старец и светец не вървят – нека го направим сериен убиец! Това е съвременната, постмодерна логика.

Дечицата, горките...

И аз пак казвам: това не е никак страшно за възрастните. За тези, преживели социализма и капитализма и всички други изми. Те са хора, намерили все пак някакви твърди свои ценности. Най-често дребни и смешни, естествено, но все пак устойчиви. Ладата пред входа и апартамента в Люлин.

Но какво ще стане с дечицата? Ха, какъв назидател станах, нали? Но наистина! Аз не се притеснявам за някакъв си дядо Коледа! Аз се притеснявам от това, че стойностите се изравняват; че ценностите девалвират. Че...

Сега ще го кажа: Че нищо няма значение!

Няма значение дали дядото е от Анадола или е сериен убиец; дали е спасявал моряци под името Никола или е рекламирал Кока Кола. Нищо няма значение! Дечицата израстват в свят, в който наистина нищо няма значение. Anything goes! Важно е да се изкарват парички. Но какво се купува с тия парички, след като няма нищо ценно и нищо няма значение? Ето това е един малко ужасяващ въпрос.

И аз си го задавам. Гледайки плаката. На който е изобразен напускащият местопрестъплението дядо Коледа. Нарамил чувал, от който стърчи бейзболна бухалка. Мисля си за това.