През последните години Хърватия изпълни изискванията на ЕС за започване на преговори за членство в съкратени срокове. Онова условие, с което не успя да се справи, е да предаде предполагаемият военен престъпник Анте Готовина на Хагския трибунал за военните престъпления. Той се укрива откак стана известно, че срещу него има отправени обвинения за военни престъпления. Хърватските власти твърдят, че не знаели местонахождението . Главната обвинителка на трибунала Карла дел Понте твърди обратното. Тя успя да убеди повечето страни от ЕС, че на Хърватия трябва да се откаже започването на преговори за присъединяване поради недостатъчната готовност на страната да си сътрудничи с трибунала. От гледната точка на Дел Понте задържането на Радован Караджич, Ратко Младич и Анте Готовина е от една и съща степен на спешност. Тя казва :

“Трибуналът за военните престъпления няма да приключи работата си, преди да е осъдил Караджич, Младич и Готовина”.

В Хърватия обаче мнозина гледат на Готовина като на герой. В началото на военните действия през 1991 година той загърби френския чуждестранен легион, за да се включи в битките на страната на родината си. В рамките на хърватската армия той направи стремителна кариера, успешно освободи пристанищния град Задар от сръбската окупация и се издигна да чин генерал. Когато през 1995 година предстоеше да се върне контролът над областта Краина, контролирана от сърбите, на Готовина беше предадено върховното командване на хърватските войски на юг. Същинската военна операция “буря” продължи само броени дни, но и последните гнезда на сръбската съпротива – както тогава бяха официално наричани те от хърватска страна – бяха унищожени окончателно. Според Хагския трибунал за военните престъпления под командването на Готовина са били убити поне 150 сърби, а други десетки хиляди са били принудени да напуснат родните си места след като са били подложени на изтезания и насилие. След публикуването на обвинението срещу Готовина през 2001 , генералът обаче се укри трайно. Оттогава насам Карла дел Поте неуморно настоява пред правителството в Загреб, да помага при издирването на Готовина. От агреб обаче неизменно отговаряха, че не знаят, къде той се укрива. В същото време Хърватия обръщаше внимание на това, че е изпълнила всички останали искания на Хага за предаване на предполагеми военни престъпници на съда. Става дума за четиримата високопоставени хърватски военни, които вече застанаха пред съда : Рахим Адеми и Марко Норач, обвинение за престпъления в северната част на областта Краина, както и съобвинените с Готовина Иван Чермак и Младен Маркач. Много от страните в ЕС доскоро оценяваха тази аргументация на Хърватия като правдоподобна. За ужас на Карла дел Понте, в края на 2003 година на една съвместна пресконференция германският канцлер Шрьодер заяви:

“Нямам съмнение, че Хърватия си сътрудничи с Международния трибанл, но предаден на съда може да бъде само някой, който е наличен. Не можете да предадедете човек, който не е при вас”.

Спекулации и слухове относно скривалището на Готовина има много, твърди се даже, че имало контакти на хърватското правителство с генерала. Загребският седмичен вестник Глобус твърди, че правителствени представител в Босна го били издирили и опитали да го убедят, да се предаде доброволно на трибунала в Хага – опит, който не сe e увенчал с успех. Вестникът се позовава на информации от британските тайни служби. Карла дел Понте се позовава очевидно на подобни източници, когато твърди, че Загреб не си сътрудничи достатъчно с Хага. За момента поне явно Карла дел Понте разполага с по-добри доказателства в подкрепа на своето твръдение, така че започването на преговори за присъединяване с Хърватия по всяка вероятност ще бъде отложено за неопределено време.