Точно преди една година народът въстана срещу Муамар Кадафи, управлявал Либия цели четири десетилетия. Изходът от бунта е известен на всички. Сега предстои да бъде отбелязана първата годишнина от началото на въстанието - с празненства и възпоменания за загиналите във войната. А управляващият Преходен национален съвет ще отпусне известна сума на всяко семейство. "Революционерите, борили се против Кадафи, искат да се съберем на този ден, за да покажем и на хората в чужбина, че сме обединени и приказките за заплаха от гражданска война нямат нищо общо с действителността", казва Мохамед ал Ганай, командир на революционните бригади в град Синтан.

Погледът назад обаче е болезнен. Много от раните все още не са зараснали. "Не се връщайте!" е изписано по стените на много от къщите в град Мисрата. Лозунгите са срещу туарегите, живели до преди няколко месеца недалеч от града. По време на войната немалка част от тях застават на страната на Кадафи, включват се в неговите военни части. Покрай сраженията проникват в домовете на мирните жители, изнасилват жените, а понякога и мъжете. След края на боевете туарегите бягат, боейки се от възмездие, и предпочитат анонимността на големите градове Бенгази и Триполи.

Щастието да се завърнеш

Другояче стоят нещата с противниците на Кадафи, живели извън Либия. Днес мнозина се завръщат. Един от тях е 59-годишният Мустафа Абушагур. С началото на революцията той се завръща в Либия след 35 години изгнание в Съединените щати. Първо пристига в Бенгази, който след намесата на френските военно-въздушни сили бива обявен за "столицата на свободна Либия". През септември Абушагур, който е специалист по нанотехнологии, заминава за Триполи, където е и днес. Той заема вицепремиерския пост.

"Ако се бях върнал по-рано, Кадафи най-вероятно щеше да ме екзекутира публично, тъй като принадлежа към опозицията", казва той. Абушагур е член на преходното правителство на министър-председателя Абдуррахим ал Киб, което ще бъде разпуснато през лятото. Защото през юни предстоят първите избори в Либия. Две пети от депутатите в Националното събрание ще бъдат определени от новооснованите партии, останалите ще бъдат избрани пряко. Преходният съвет, който от първите седмици след избухването на въстанието бе натоварен с взимането на най-важните решения, също ще бъде разпуснат.

Сенките и светлините след войната

Броят на хората, загинали в битките, остава неизвестен и до днес - някои говорят за 6 000, според други обаче те са над 30 000. Престъпниците, успели да се измъкнат от затвора по време на войната, продължават нечестивата си дейност. Периодически избухват стълкновения между въоръжените милиционери. А обезоръжаването на бившите революционни бригади създава големи главоболия на преходното правителство.

Младите хора в Либия определено се наслаждават на свободата си. На централния площада в Триполи трима младежи продават чай. Там те са паркирали колата си, украсена със знамето на революцията и с това на Щатите. От уредбата в автомобила гърми американски рок. Пред близката джамия пък се е събрала група мъже и жени с плакати, на които са изписани техните изисквания към управляващия Преходен съвет.

Най-знаменитият затворник е...

Всичко това би било напълно невъзможно по времето на Кадафи - когато веселието бе допустимо само по сватби и на тържествата във възхвала на лидера. Дръзналите да отворят уста влизаха директно в затвора. Предпазливата критика към господстващите отношения бе разрешена единствено на работещите за медиите на сина на Кадафи Сейф ал Ислам - макар непогрешимостта на държавния ръководител дори и в тях да не бе поставяна под никакво съмнение.

Сега Сейф ал Ислам е най-знаменитият либийски затворник. Цялата страна напрегнато очаква делото срещу него. Вицепремиерът Абушагур все пак предпочита да мисли за бъдещето на страната си, а не за миналото. "Искам да впрегна сънародниците си в работа, ние трябва отново да започнем да произвеждаме", казва той.

Година след началото на бунта равносметката за народа е добра: либийците са щастливи. 46% от тях твърдят, че са "доста доволни от живота си". По този резултат те надминават дори германците, французите и американците, става ясно от актуално изследване, проведено от германската държавна телевизия ZDF и института Оксфорд Рисърч Интернешънъл.

АГ, ДПА, АК, Б. Михайлова, Редактор: М. Илчева