Те бяха съмишленици, а днес са смъртни врагове. И двамата са в основата на възхода на един нов анадолски елит, който управлява Турция от 2002 година насам - политикът Реджеп Тайип Ердоган и проповедникът Фетхуллах Гюлен. Двамата никога не са работили заедно, но се допълват добре. Фетхуллах Гюлен пръв даде тласък за събуждането на Анадола с призива си за съвременен ислям и модерно образование. Турците бяха запленени от неговото свободно движение, което поставяше на преден план образованието и диалога с немюсюлманите. При това структурите на движението не се базираха на задължително членство, което впоследствие даде повод за упреци, че движението е непрозрачно. Ердоган пък обра плодовете, като стана политически лидер на дълго пренебрегваните анадолци и ги докара на власт в Анкара.

Първоначално Ердоган беше зависим от образователния елит на "Движението Гюлен" и постепенно го внедри в бюрократичната машина. След това елиминира всичките си политически врагове и започна да преследва Гюлен и неговото движение. Защото членовете на движението не се подчиниха на Ердоган, а остро критикуваха забавянето на реформите и авторитарния му стил на управление.

Гюлен и опитът за преврат

През 2013 година, когато близки до Гюлен адвокати разкриха корупционна афера, засягаща тежко Ердоган, той обяви война на движението. След неуспешния опит за преврат от 15 юли Ердоган иска да ликвидира изцяло "Движението Гюлен". Самият Гюлен няма нищо общо с преврата. Метежът беше планиран от един хетерогенен съюз от недоволни генерали от стария елит и от офицери, близки до Гюлен. През изминалите десетилетия "Движението Гюлен" се изнесе от Турция и създаде по цял свят над 1 000 средни училища и няколко университета.

Сега турските дипломати настояват за закриване на училищата на Гюлен. Последиците ще бъдат опустошителни, ако правителствата отстъпят пред тези искания. Създаденият вакуум в някои страни ще бъде запълнен от саудитски училища. В някои други държави ще бъде застрашено новото турско средно съсловие, въодушевено от идеите на Гюлен. Повечето представители на това средно съсловие са висшисти и за разлика от поддръжниците на Ердоган, са интегрирани в техните общества. Освен това преследвайки "Движението Гюлен", Ердоган се бори срещу един толерантен ислям, сравним със западната демокрация и плуралистичното общество. И това преследване не може да бъде в интерес на Запада.

Райнер Херман, ФАЦ

Frankfurter Allgemeine Zeitung

www.faz.net

Всички права запазени

Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main