Телевизията на ГДР информира за първи път за катастрофата в АЕЦ Чернобил на 28 април в централните новини в осем вечерта. Съобщението e закъсняло потвърждение на циркулиращите от часове насам слухове за ядрена катастрофа в Чернобил. Физикът Себастиян Пфлугбайл си спомня за оскъдната информация в гедерейските медии: "В началото се появиха няколко цифри и толкова! Останалото бяха официалните успокоителни коментари на послушни експерти", разказва Пфлугбайл.

Информационно затъмнение по гедерейски

Под мотото "Съветският атом е добър атом" учените в ГДР надминават дори съветските си колеги в информационното замъгляване и целенасоченото подценяване на опасностите от експлозията в Чернобил. Данните от измерванията на Държавната служба за радиационна защита се държат в тайна. До тях право на достъп няма и физикът Пфлугбайл, който по това време е държан под око от ЩАЗИ:

"В действителност те са правили замервания и то много по-систематично, отколкото във ФРГ, само че никой в ГДР не публикува данните. Правителството например е било наясно с това, че в околностите на град Котбус радиоактивният йод в млякото е бил 1 000 пъти над допустимата норма", обяснява физикът Пфлугбайл и добавя: "Само че информациите обикновено завършваха с лаконичното изречение: Населението няма защо да знае за това и специални мерки не са необходими."

Хората в ГДР започват да се чудят на появилото се изведнъж голямо разнообразие от плодове и зеленчуци в местните магазини. От западногерманското радио и телевизия обаче те узнават на какво се дължи това изобилие: въпросните продукти от Източна Европа не са били допуснати до западногерманския пазар заради опасност от повишена радиация. Мнозина в ГДР спират да дават на децата си мляко, но кухните в училищата не се отказват от зеленчуците и салатата, която - както става ясно по-късно - е била със силно завишени радиоактивни стойности.

Колко са жертвите?

"Това са детайли, които не се забравят", казва германският физик Пфлугбайл. Той е на мнение, че тогавашната политика на властите в ГДР е виновна за съсипаното здраве на мнозина в ГДР. Днес обаче това е трудно доказуемо. През март тази година списание "Суперилу" информира за трагичната съдба на осем работници от предприятие в ГДР, които през 1986 година трябвало да измият стотици облъчени камиони. "Седем от тези осем работници починаха от рак преди да навършат 60 години", пише списание "Суперилу".

Автор: Б. Греслер, М. Липчева / Редактор: Б. Узунова