След края на гласуването снощи Марин Льо Пен прибързано заяви: „Националният фронт е първа партия във Франция!” Партията, която на времето тръгна като обединител на протестния вот, още след изборите за Европарламент оповести, че се е превърнала в масова партия. Все пак в хода на преброяването на гласовете нощес Марин Льо Пен със скърцане на зъби беше принудена да признае, че консерваторите на Никола Саркози все пак получават значително по-добри резултати от „Националния фронт”. Вместо да вдига очакваните наздравици като победителка, на Льо Пен не ѝ остана друго, освен ритуално да поиска оставката на лявото правителство.

През последната година „Националният фронт” се разглези от победи, така че второто място на местните избори вчера е тежко разочарование. Вярно, ултрадесните бяха наясно, че на втория тур идната седмица няма да спечелят много департаменти, защото правилата на пропорционалните избори не са изгодни за тях.

Но разочарованието си е разочарование, макар че поражението на Фронта е нищо в сравнение със същинската катастрофа, която претърпяха управляващите социалисти и техният премиер, ангажирал се лично в предизборната борба. Манюел Валс не успя да предотврати предизвестения от допитванията провал на управляващата партия. А условия за това имаше.

Само допреди няколко седмици президентът Оланд и премиерът Валс се радваха на широка обществена подкрепа заради точните си действия в отговор на ислямисткия терор. После обаче те се опитаха да демонизират „Националния фронт”, а Валс дори заяви, че Франция рискува да бъде разцепена на две. Тези послания не намериха отзвук сред избирателите. Точно обратното.

Социалистите сами се провалят

Очевидно много гласоподаватели са убедени, че могат да накажат правителството единствено, ако гласуват за Льо Пен. Да го накажат не само заради катастрофалната действителност на трудовия пазар, но и заради трагичното състояние, в което се намират самите социалисти, раздирани от вътрешни противоречия. Всъщност в крайна сметка избирателите смятат, че правителството не си върши добре работата - и това е достатъчна причина, за да го накажат.

Един от примерите за провал е свързан с неосъществената реформа на местните структури на властта. Правителството беше обявило, че до 2021 година смята да закрие департаментите, възникнали още по Наполеоново време, и да прехвърли компетенциите им към по-големите региони. Това щеше да сложие край на десетилетния спор за разпределението на правомощията между държавните структури и да донесе на кабинета много похвали от специалистите и от бизнеса.

Само че социалистическото мнозинство в парламента преди няколко дни реши точно обратното: департаментите се запазват и дори получават повече компетенции. В кои области? На този въпроси социалистите не бяха в състояние да отговорят навреме. В крайна сметка, всичко се превърна в същински предизборен фарс, който за пореден път доказа, че социалистите не са в състояние да провеждат реформи.

За Марин Льо Пен действията на социалистите бяха направо дар Божи, който допълнително ѝ вдигна рейтинга преди изборите. Защото иначе любимите теми на „Националния фронт” - емигрантите, ЕС и икономическата политика - по разбираеми причини не вършат работа по време на местни избори. Но и извън това хората на Льо Пен бяха вложили много усилия в кампанията. Колкото и да е парадоксално, тъкмо тази крайно дясна партия успя да спази в по-голяма степен от самите социалисти законовото изискване да издигне във всеки избирателен район по двата кандидати - мъж и жена.

Марин льо Пен - президент? Чисто паникьорство!

Вярно, че „Националният фронт” на тези избори спечели нови позиции във френската провинция, а Марин Льо Пен успя да се утвърди като фактор и извън големите градове. Но въпреки това предупреждението на премиера, че тя един ден може да стане и президент на страната, си е чисто паникьорство. За всички е ясно, че „Националният фронт” няма потенциал за повече. Колкото и да са гневни французите, когато въпросът опре до това кой да влезе в Елисейския дворец, мнозинството от избирателите все пак ще прояви здрав разум. Повечето французи никога няма да загърбят изконните ценности на републиката или да влязат в конфликт с европейските си съседи.

Независимо от това Марин Льо Пен и занапред ще продължи да налага своите теми, включително и на умерените френски избиратели. Показаха го и някои изявления на лидера на консерваторите Саркози, който вече говори за забрана на забрадките в университетите и за асимилация, а не за интеграция, на хората със задграничен произход. Така че новопридобитите позиции на „Националния фронт” определено ще окажат въздействие върху президентските избори през 2017 година. На сегашните местни избори кандидатите на „Националния фронт” със сигурност ще изгубят втория тур, но на президентските избори през 2017 Марин Льо Пен навярно може да се добере до второто място след Саркози. А за социалистите това ще бъде равносилно на смъртна присъда.